В салона цареше гробна тишина.
Не се чуваше нищо освен тежкото дишане на трите жени, които сякаш усещаха, че идва присъда.
Виктор бавно тръгна из стаята, стъпките му отекваха по мраморния под. Движеше се спокойно, но всяка крачка носеше тежестта на неизбежното решение.
— Всички искахте да ми покажете кои сте, — заговори той след миг. — И успяхте.
Силвия, приятелката му, веднага вдигна глава. Ръцете ѝ трепереха, докато оправяше косата си.
— Викторе, моля те, разбери! — извика тя. — Тези покупки не са само за мен. Това е за нашето бъдеще! Трябва да изглеждаме достойни, да сме на твоето ниво!
— Нашето бъдеще? — усмивката на Виктор бе студена. — В твоето бъдеще има място единствено за огледалото и витрините.
Силвия пребледня, прегърнала скъпоценните чанти като последна защита.
Мария, братовчедка му, се намеси бързо:
— Но аз съм ти роднина! Нямам ли право и аз най-сетне да поживея добре? Ти дори няма да усетиш липсата на тези пари…
— Именно това е проблемът, — отряза я Виктор. — За теб аз никога не бях семейство, а само портфейл. Алчността ти удави всяка капка родство.
Мария стисна устни и наведe глава.
Анелия, „най-добрата приятелка“, вдигна ръце в защита:
— Е, хайде, не бъди толкова суров! Просто исках да се забавлявам, да направя едно голямо парти, да поканя всички… Винаги сме го правили!
— Да, — гласът на Виктор стана като нож, — винаги на мой гръб. Днес видях истинското ти лице.
Думите му паднаха тежко като камъни, разбивайки всяка илюзия.
Погледът му се обърна към Елена.
Тя стоеше малко встрани, с ръце притиснати към корема, сякаш искаше да се скрие.
— Ти, — каза тихо Виктор, — единствена не помисли за себе си.
Силвия избухна в подигравателен смях:
— Това е театър! Тя се прави на светица! Слугиня си остава слугиня. Не можеш да я издигнеш над нас!
Виктор не ѝ обърна внимание. Извади тънка папка и я остави на масата.
— Вътре са документите, — каза хладно. — Решението вече е взето.
Жените замръзнаха.
— Силвия, — погледна той приятелката си право в очите, — между нас всичко свърши. Ще получиш обезщетение, което смятам за справедливо, но тази къща остава затворена за теб.
Силвия изкрещя и едва не изпусна чантите.
— Мария, — продължи Виктор, — изплатих дълговете ти, платих обучението на децата ти, помагах ти отново и отново. Днес доказа, че всичко е било напразно. От този момент няма да получиш повече и стотинка от мен.
Мария прехапа устни до кръв и остана безмълвна.
— Анелия, — гласът му стана още по-твърд, — двадесет години те наричах приятелка. Доверявах ти се. Но приятелство, което съществува само около банкети и шампанско, е лъжа. Повече не си част от живота ми.
Трите жени останаха като ударени.
Виктор се обърна към Елена.
Тя вдигна плахо очи, а по лицето ѝ блеснаха сълзи.
— На теб дължа повече, отколкото мислиш, — каза той с мек тон. — Ти ми показа, че има чистота, по-ценна от всички диаманти.
Той протегна ръка и хвана нейната.
— Не искам повече да си моя прислужница, — обяви Виктор. — От днес си директор на моята благотворителна фондация. Ти ще решаваш къде да отидат средствата, ти ще даваш надежда на тези, които наистина имат нужда.
— Аз?.. Но, господарю, не умея… — прошепна Елена, със задавен от плач глас.
— Умееш най-важното, — прекъсна я той и се усмихна искрено. — Умееш да чувстваш. Останалото ще научиш.
Силвия, Мария и Анелия гледаха като вкаменени. Те вярваха, че могат да измамят милиардер, но не знаеха, че най-голямото му богатство е умението да вижда душите.
Виктор вдигна малкия плик с касовите бележки.
— Тези суми са по-малки от цената на една-единствена рокля, която Силвия купи. Но в тях има повече любов, отколкото във вашия целия живот.
Стаята се потопи в окончателна тишина.
Силвия събра пакетите и излетя навън.
Мария се върна към живота си без безплатни облаги.
Анелия за пръв път усети празнотата, когато няма кой да плати за удоволствията.
А Елена… Елена се усмихна истински след толкова години.
И Виктор разбра:
Понякога едно чисто сърце струва повече от милиони.
