Омъжих се много млада и със съпруга ми живеехме в къщата на родителите му. Семейството беше патриархално и баща му ръководеше всичко. Така се случи, че в семейството им се раждаха само момчета за трето поредно поколение. Така че те не приеха моето момиче.
Смятаха, че детето е или разглезено, или че съм някак дефектна, щом не мога да родя момче. Известно време търпяха мен и детето в дома си, а след това… Веднага след завършването си се омъжих за моя съученик за първи път. Нямахме собствено жилище, затова живеехме при родителите му.
Още от първия ден ми стана ясно в какво патриархално семейство съм попаднала. Свекърът ми решаваше всичко за всички и никой не му се противопоставяше. Всъщност това не ме притесняваше много, докато не забременях. Оказа се, че семейството очаква внук, и то само внук.
За трето поредно поколение в семейството се раждаха само момчета. Момичетата се смятаха за някак си по-нисши. Дори съпругът ми беше убеден, че не може да има момиче. Освен ако жена му не е болна или не изневерява. Тези разговори много ме разстроиха и реших да обсъдя всичко със свекърва ми.
Тя ме успокои, като каза, че самата тя е била много притеснена от това, но с течение на времето е родила едно по едно четири момчета.Така че и аз няма за какво да се притеснявам. Най-вероятно също ще родя момче. Но аз очаквах момиче. Всички майки се радват на децата си, но аз плаках горчиво, когато ми казаха пола на детето.
А да видя разочарованието в очите на бащата на детето беше много болезнено. Толкова се притеснявах за момиченцето си. Свекърът ми не дойде на изписването от болницата. Свекървата и снахата гледаха бебето и цвърчаха от умиление, но мъжът остана безразличен към всичко това.
А свекървата вкъщи дори не погледнала бебето. Продължавах да се надявам, че с течение на времето ще се научат да обичат моето момиче, защото то не е виновно за нищо. Но с течение на времето нищо не се промени в отношението им към детето. Напротив, плачът ѝ дразнеше мъжете в къщата.
Свекърва ми се опита да ме подкрепи, но ситуацията в къщата оставаше напрегната. И един ден съпругът ми просто ме заведе в дома на родителите ми и ме остави там. Продължих да го чакам да се опомни и много се срамувах пред родителите си. Но родителите ми не ме обвиняваха за нищо.
Баща ми ми забрани изобщо да мисля за съпруга си. “Защо ти е нужен този кретен – каза той, – човек, който е предал собственото си дете, не заслужава нищо друго освен презрение. А ти ще срещнеш един нормален мъж. И всичко ще бъде наред с теб и дъщеря ти. И така се случи. Ожених се за втори път.
Имам двама сина от втория си брак и всички живеем заедно много приятелски. От роднините по бащина линия само бившата ми свекърва се интересува от дъщеря ми. Тя дава на детето подаръци и се среща с него на неутрална територия. Момичето е много любвеобилно и ми е много жал за баща ѝ, който няма представа от какво се е лишил.
