С напредването на възрастта започвате да гледате на живота по различен начин. Започвате да осъзнавате, че животът е преминал като размазан кадър от филм – един миг на екрана – за миг. Изведнъж осъзнаваме, че не сме изживели живота си така, както бихме искали. Когато бях млад, се занимавах с нещо, което изобщо не ме интересуваше.
Реших да се освободя от тези окови, за да мога на стари години да живея поне за себе си – така, както искам. Аз съм на 78 години. Слава Богу, здравето ми е добро. Не се срамувам, че искам да живея за себе си. Похарчих целия си живот за съпруга и децата си, така че сега имам право да бъда щастлива. По някаква причина хората започнаха да ме критикуват и упрекват, но на мен не ми пука за всички обвинения и упреци.
Искам да прекъсна отношенията с децата си и да се съдя за апартаментите им. Изненадан ли си? Може би се питате защо съм толкова категоричен. Те забравиха за моето съществуване, просто ме отхвърлиха. Живеят в апартамента ми и ме карат да търся петия ъгъл. Станах излишен. Те открито казват на децата си, че не ми остава много време, че скоро ще се сбогувам с живота.
Честно казано, не очаквах това от тях. Изгоних ги от апартамента си и смених ключалките. Представете си, че децата ми отидоха в съда, за да ме обявят за недееспособен.Искат да се откажа от апартамента си, за да се грижа за всички техни нужди. Искат да ме оставят без дом и тогава ще трябва да отида в старчески дом.
Те ще получат всичко, когато си отида, но сега, докато съм жив, ще живея в апартамента си. Искам да се чувствам свободен и щастлив. Не искам да бъда в тежест на никого, но няма да позволя на никого да се отнася с мен като с боклук. Не дължа на никого нищо. Приятелите ми са изненадани, а някои от тях ме наричат егоист. Според тях в напреднала възраст не трябва да мислиш за себе си, а за децата, внуците и правнуците си. Кой е измислил това правило? Искам да живея за себе си и да имам щастливи старини.
