Тишината в уютната спалня бе прекъсната от настойчив, чужд звън. Алис, заровила лице във възглавницата си, сънливо прокара ръка по нощното шкафче, търсейки телефона си. Гласът в слушалката ѝ беше напълно непознат – женствен, леко арогантен и много бодър за толкова ранен час.
– Здравейте, това е Алис? Да? – каза непознатата, а в тона ѝ имаше сигурност, сякаш ми правеше услуга, като просто ме удостояваше с обаждане.
– Да, слушам… С кого имам удоволствието да разговарям? – Алис промълви, като се мъчеше да отдръпне клепачите си. Зад прозореца тъкмо започваше да се свечерява, а съзнанието ѝ отказваше да работи ясно.
– Каролина. Е… другата половина на Денис. – В гласа ѝ се долавяше леко раздразнение, сякаш Алис трябваше веднага да разбере за кого говори.
– Съжалявам, Денис кой?” Алис седна на леглото, опитвайки се да подреди мислите си. Имената в съзнанието ѝ не се вписваха в познатата картина.
– Денис Соколов. Не го ли помните? Артьом не ти ли показа поканата за нашето тържество? Макар че, като се замислиш, това е за добро. Няма нужда от излишни хора, които едва ли ни познават, на такова интимно тържество. Местата в банкетната зала са разпределени с ювелирна точност и за съжаление поканата ти с възможност да вземеш придружител вече не е валидна. Налага се да направим корекции.
Алис се прозя безпомощно и разтри слепоочията си. Погледът ѝ се плъзна из стаята и се спря на рафта с книги, където между дебелите томове лежеше елегантен плик – самата покана за сватбата на Каролин и Денис.
– Значи няма да поканиш мен и Артьом? Но партито е още тази събота… Обсъдихме всичко, направихме планове… Той ще бъде много разстроен, Денис е най-близкият му приятел. – Алиса най-сетне се беше събудила напълно и бавно, но сигурно започна да осъзнава какво й бяха казали току-що. Дълбоко чувство на несправедливост и леко възмущение започна да се надига към гърлото ѝ.
– Скъпа, Артем няма нищо общо с това. Неговата покана все още важи. Но той ще бъде сам, без теб. Е, съжалявам, имам много неща за вършене, трябва да се обадя на няколко души. Нямаш представа колко много труд е да се подготвиш за такова събитие! – Каролин окачи слушалката, оставяйки Алис да се взира в потъмнелия екран на смартфона си в пълно объркване. Тя си спомни за неотдавнашните думи на Артьом, изречени с такава топлота и надежда: – Алисия, ще имаш ли нещо против, ако отложим малко почивката си? Денис има нужда от помощ с финансите за почивката… Той е като мое семейство и не мога да остана далеч от него.
Артьом се прибра вкъщи вечерта, а настроението му беше наистина слънчево и безгрижно. Чувстваше се малко уморен след работния ден, но очакването на предстоящото празненство го зареждаше с енергия.
– Вижте какво му поръчах! Това е просто нещо! – Той възкликна развълнувано, протягайки телефона си към Алис.
– Какво е това?! – Момичето изтръпна, гледайки снимката на екрана, на която се виждаше част от женски крак в мрежести чорапи, украсени с нежни кремави шарки.
– Това е тортата за ергенското парти на Денис! Ще има цяла композиция от такива “фрагменти”, събрани заедно. – Артьом се усмихна широко и малко хищно, като закачливо стисна Алиса за кръста. – Как мислиш, кой фрагмент от този ядлив пъзел ще бъде най-изкусителен и вкусен?
– Махнете тази гадост от мен, моля! – Алис закри лицето си с длани, а раменете ѝ се свиха. Във всеки друг ден тя щеше да се засмее, да оцени особеното му чувство за хумор и да подкрепи шеговитото му отношение. Но днес, спомняйки си сутрешния разговор и всичко, което беше казано, всяко напомняне за сватбата ѝ причиняваше само горчивина и тежест в сърцето.
– Алиска, какво става? Всичко ли е наред? Не искаш ли да отида на еленското парти в петък? – Артьом погледна любимата си с искрена изненада и загриженост. Тя никога не е била човек, склонен към безпричинна ревност, и винаги го е оставяла с леко сърце да ходи на срещи с приятелите си.
– Всичко е наред, всичко е наред. Отиди, разбира се. Това е най-близкият ти приятел… – Гласът ѝ звучеше приглушено и далечно.
– Разбира се, че е така. По-близо от всеки друг. И го знаеш много добре, – Артьом целуна нежно Алиса по върха на главата и започна да изучава съдържанието на гардероба, избирайки риза за утре вечер. – Мислиш ли, че тази ще ти пасне? Или е по-добре да облечеш рокличка, а тази да оставиш за празника? А може би трябва да отидеш на сватбата с тениска и добър костюм, за да изглеждаш не прекалено официално, но стилно? Сега толкова много хора го правят, това е модерноһттр://…..
– Наистина не знам, Артьом, решавай сам, както искаш. – Колкото и да се опитваше да прикрие чувствата си, настроението на Алиса рязко спадаше. Артем се държеше така, сякаш нищо не се е случило, което означаваше, че ще отиде на сватбата на най-добрия си приятел сам, без нея. Тази мисъл я нарани почти физически. Бързо се измъкна от стаята и се заключи в банята, като опря чело в хладната повърхност на огледалото, за да не види предателските сълзи, които напираха в очите ѝ.
– Риба, какво правиш? – Артем не пренебрегна заминаването й. Той отиде до вратата и почука тихо. – Отвори, моля те. Да поговорим.
— Всичко е наред, наистина. Просто ми трябват няколко минути.
– Не го правете. Ние с теб имахме споразумение: винаги сме честни един с друг и не играем тези тихи игри, в които единият е обиден, а другият се опитва да отгатне причината. А сега ти правиш точно това!
Алис си пое дълбоко дъх, избърса с длан влажните си очи и бавно отвори вратата. Пред нея стоеше нейният Артьом, а в погледа му се четяха само тревога и желание да помогне.
– И така, кажете ми какво се случи? – той разтвори широко обятията си, най-сигурното убежище на света за нея. – Какво става? Кой те разстрои? Ще стигнем до дъното на това и ще намерим решение!
Алис буквално потъна в силната му прегръдка и в този миг се засрами от своята потайност. Осъзна, че е била глупава и недоверчива.
– Нима не знаехте? За сватбата?
– Знаете ли какво? Нищо не знам. Какво се е случило?
Мълчаливо, с треперещи пръсти, Алис му подаде телефона си и му показа списъка с входящите обаждания.
– Ето, вижте. Каролина ми се обади.
– Да? Защо? Какво искаше тя?
Алис, препъвайки се и заеквайки, разказа същността на този неприятен разговор. Лицето на Артьом започна да се променя точно пред очите му: меките черти замряха, а в очите му се появи стоманена твърдост. Той внимателно освободи момичето от прегръдката си и с бързи, решителни движения набра номера на Денис.
– Здравейте? – От другата страна се чу гласът на приятеля му.
– Слушай, не знам какво се случва в главата ти, но ако приятелката ми не иска да бъде на партито, тогава и аз няма да бъда там. И не ме очаквай на еленското парти утре – каза Артьом с равен, но непринуден тон.
– Какво правиш, братко? Защо говориш така? – Денис, ако се съди по гласа му, беше напълно смаян.
– Твоята Каролина сама се обади на Алиса и учтиво й съобщи, че компанията й е нежелана, – Артьом, без да подбира изрази, дословно разказа диалога, състоял се между момичетата.
– Аз… не знам, не се занимавам с тези организационни въпроси на сватбата – изненада се Денис. – Но ти и Алис сте сред най-желаните и важни гости за нас!
След краткото, но емоционално изясняване Артьом се обърна към Алис и на лицето му отново се появи топла, успокояваща усмивка.
– Изяснихме всичко. Оказва се, че Каролина е в интересно положение и има промени в настроението. Затова трябва да проявим разбиране и щедрост. Ще успеем да я разберем и да ѝ простим, нали? – Артьом погледна Алиса с тиха молба в очите, молейки я да се срещне с него, за да запази мира с приятелката си.
– Не искам да отида на място, където присъствието ми се смята за бреме, където няма да бъда истински добре дошъл. Ще ми бъде много неудобно.
– Денис ще бъде много разстроен, ако не дойдем. Той го каза направо. Но ако чувстваш, че не си готова да превъзмогнеш себе си и да направиш тази крачка… Ще приема решението ти. Каквото и да е то. И ще остана с теб. Не съжалявам.
Алиса се замисли за момент. Виждаше колко е трудно за Артьом да се окаже между два огъня: между лоялността към приятеля си и желанието да защити връзката си. Тя осъзна каква цена щеше да има за него този отказ. И тогава, като погледна в честните му, разтревожени очи, реши, че в името на любимия си може да преглътне тази обида, да се примири със ситуацията и да приеме всичко такова, каквото е.
– Добре. Започваме. В края на краищата вече си купих нова рокля и трябва да я покажа на някого. Те ще трябва да се примирят с нашата компания.
– Ти си просто вълшебен! – Артем издиша с облекчение и погледна нежно Алиса, а погледът му беше изпълнен с огромна благодарност.
Според разказите на Артьом еленското парти било много весело и шумно. Алиса, разбира се, не отишла на ергенското парти, но никой не я повикал. Но пък Артем се забавлявал добре в мъжка компания. Но, както самият той по-късно се закле, честта и достойнството си запазил непокътнати. Впрочем той се забавлявал толкова добре, че на следващата сутрин почти проспал регистрацията в службата по вписванията.
Алис пък се беше посветила на подготовката още от сутринта. Искаше да изглежда безупречно, така че никой да не се съмнява в нейната увереност и достойнство. Дълга черна рокля, грациозно подчертаваща всички извивки на фигурата ѝ, нежно подредени къдрици, безупречен вечерен грим. Когато Артьом най-сетне се събуди и видя приятелката си в пълен тоалет, у него дори проблесна изкусителната мисъл, че е по-добре да не ходят никъде, а да прекарат този ден заедно у дома, в своя малък свят.
Но Алис само строго му размаха пръст, опитвайки се да скрие доволната си усмивка.
– Станете, вземете душ и започнете да събирате багажа. Вие сте най-добрият приятел на младоженеца и Денис с нетърпение очаква да ви види, разчитайки на вашата подкрепа.
Самата церемония в службата по вписванията беше доста приятна и традиционна. Вярно е, че на гостите не бяха предложени дори символични фрушета или чаша шампанско. Но истинското предизвикателство беше четиричасовото чакане на нажежения от слънцето площад, докато младоженците, придружени от фотограф, обикаляха всички възможни забележителности за паметни снимки. Алис се чувстваше все по-неудобно и излишно.
– Знаете ли какво предлагам? Да отидем в онова кафене на брега на морето. Да изпием чаша кафе с любимия ти сироп. Наистина съм гладен… – предложи Артьом, като с копнеж гледаше към тръгващото такси на младите хора.
– Може би трябва да се приберем у дома. Имаме храна в хладилника и атмосферата е много по-приятна.
– Брилянтна идея! – Артьом веднага извика такси и час по-късно, след като бяха свалили дрехите си, те се наслаждаваха на компанията си на уютния диван, докато останалите гости продължаваха да се излежават в жегата в очакване на обща снимка с младоженците.
В шест часа вечерта, изпитвайки леко разкаяние, те отидоха на банкета. Трябва да се признае обаче, че влюбените закъсняха малко по една много основателна причина – спонтанното решение да “останат за малко вкъщи” изискваше допълнително време, за да се приведат отново в перфектен вид.
На входа на празничната зала Алис и Артем бяха посрещнати от дама със строго изражение и списък в ръце. Това беше майката на булката.
– Фамилия? – Тонът й беше толкова сух и официален, че можеше да съперничи на гласа на охранител в охраняван обект.
– Хм… Воробьов… – започна Артьом.
– А аз съм Ларина… – Алис промълви тихо, почти отстрани, усещайки как неприятна топлина се разпространява по тялото й.
– А, виждам Воробьов. Артьом. Влезте, мястото ви е на маса номер три – жената направи бележка в бележника си и с жест го вкара в стаята.
– Ела, Алис – той хвана момичето за ръка, но пътят им беше препречен от ръката на майката на булката.
– Не, младежо. Не разбирате. Вие сте единственият в списъка. За съжаление няма място за вашия спътник. Всичко е изчислено до последния детайл: порции топла храна, салати, десерти – всичко това строго според броя на поканените! – Леля Лена, а така се представяше майката на Каролина, буквално се изправи с гърдите си в защита на плана за банкета, мощната ѝ фигура се превърна в непреодолимо препятствие.
– Артем, няма да вляза там без теб! Както искаш, но аз не отивам! – Алиса пламна от унижение и гняв и изтръгна ръката си от пръстите му. Артем се опита внимателно, но настоятелно да заобиколи собственика на списъка и да повлече Алиса след себе си. За щастие, или за съжаление, тази унизителна сцена не беше видяна от останалите гости. Булката и младоженецът вече седяха на главната маса и приемаха първите поздравления.
– Леночка! Уф, ти успя! – отзад се чу звънлив глас. Друг гост бързо се приближи до майката на булката, целуна я по двете бузи и радостно ѝ съобщи: – Серьожа не можа да дойде, но вчера срещнах един прекрасен мъж… Както и да е, не дойдох сама, надявам се, че не е проблем?
– За теб, скъпи ми приятелю, винаги имам място на масата. Влез, сама ще те запозная с твоя кавалер.” Лицето на Лена се озари от най-сърдечната усмивка, която Алиса и Артем виждаха за първи път. Двамата се погледнаха и в този момент между тях се състоя тих, но абсолютно ясен диалог. Заключението беше окончателно и неотменимо.
– Знаеш ли, Алис, ти беше напълно права. Не трябваше да излизаме от къщата днес. Имаме много по-важни и приятни неща за вършене там, отколкото тук, в тази стая.
– Значи и двамата си тръгвате? – Майката на булката погледна делово списъка си и с чиста съвест зачеркна фамилията на Воробьов.
– Да, тръгваме – твърдо отговори Артем.
– Добре. Но това е подарък! Това е подарък! Ще го дам на младите хора. Дай ми го.” Тя протегна ръка към елегантната кутия с букета, като очите ѝ явно очакваха, че сега ще получи не само цветя, но и нещо по-съществено, например плик. Тя очевидно не знаеше, че Артем от дълго време помагаше финансово на Денис и този банкет, общо взето, също беше финансиран от него, ….
– Основният ни подарък за вас ще бъде, че ще се отървем от нежеланото си присъствие на този празник. – каза Артем и стисна силно ръката на Алиса. – Можеш да ядеш салатата ми с чиста съвест.
Обърнаха се и си тръгнаха, без да се обръщат назад, като се държаха за ръце, сякаш нищо друго на света нямаше значение. Денис се обади на Артьом няколко часа по-късно, но той не вдигна слушалката, а се ограничи с кратко, но лаконично съобщение: “Първо, разбери се с твоя цербер на входа. И още… Приеми моите съболезнования вместо поздравления за такъв семеен съвет”.
Денис, разбира се, отначало много се обижда на приятеля си, чувствайки се предаден. Но времето, както знаем, е най-добрият лечител. След два месеца двамата отново започват да общуват, отначало предпазливо, а после все по-уверено.
Скоро се оказва, че Каролина е излъгала за бременността си, за да може Денис по-скоро да ѝ предложи брак. Когато измамата е разкрита, Денис без колебание подава молба за развод. Същата вечер, седейки съвсем сам в един бар и опитвайки се да осмисли случилото се, той се запознава с Оксана, колежката на Алиса. Колко малък и неочаквано малък е този свят.
А шест месеца по-късно Артьом и Алиса бяха много щастливи да присъстват на новата, този път истински щастлива сватба на приятеля си. Те стояха до младите като техни почетни свидетели и лицата им сияеха от искрена радост.
– Съжалявам, братко… За цялата тази бъркотия. Беше прав да изпратиш тези съболезнования. Бях глупак да вярвам сляпо, че това е истинска обич…
– Сърцето, както се казва, не може да ви каже какво да правите. Ще обикнеш и Каролина – засмя се Артьом и приятелски потупа Денис по рамото. Всичко между тях най-сетне беше станало толкова лесно и просто, както в доброто старо време. А Каролина и майка ѝ дълго време се помнеха в компанията им като поучителен пример за това как алчността и пълната липса на принципи могат да разрушат и най-солидните на пръв поглед неща.
