Аз съм класен ръководител на 9. клас. Няма да назовавам името на училището, просто искам да ви разкажа моята малка история, която ми върна вярата в доброто. Преди месец забелязах, че по време на една дълга почивка (20 минути) половината от класа ми напусна училището и отиде някъде. Те се върнаха почти преди звънеца. “Отиват да пушат!” – предположих аз. Сред ходещите имаше предимно момчета, така че не се съмнявах, че съм прав.
Странното обаче е, че когато се върнаха, изобщо не миришеха на пиле. Зачудих се къде отиват “моите” деца и реших да ги последвам незабелязано. Представете си изненадата ми, когато открих, че те се приближават към непознат за мен възрастен мъж, заобикалят го, внимателно го настаняват на една пейка близо до училището и го хранят с това, което са донесли със себе си.
Някой му налива горещ чай от термос, някой вади поднос с картофено пюре и котлети. Оказа се, че това е бездомник, над когото моите момчета са поели покровителство! Те го спасяват от гладна смърт, като харчат всичките си джобни пари за него. Аз съм мъж, но се разплаках, като ги гледах. Същия ден отидох при директорката на нашето училище и я убедих да наемем този мъж като охранител. Така, благодарение на загрижеността на момчетата, бездомникът получи не само работа, но и покрив над главата си. Гордея се с децата си
