Баща ми напусна семейството, когато бях на 5 години. Не знам защо или как, но си спомням само, че имам само хубави спомени за баща си, което не важи за майка ми. Ако беше възможно, бих искал да изтрия паметта си дотолкова, че да не си спомням какво се е случило в детството ми. Майка ми не можеше да живее без мъже, затова в къщата ни периодично се появяваха нови бащи.
И един ден се появи той, доведеният ми баща. Изглеждаше толкова страшен, истинско копеле. Но майка ми не се интересуваше от външния му вид, стига в къщата да имаше мъж.Този чичо не ми хареса веднага. Той беше много груб не само с мен, но и с майка ми. Понякога можеше да си позволи да вдигне ръка. Но тя не му се подиграваше и се примиряваше с това.
Тя се вкопчи в него, сякаш той беше единственият мъж на планетата. Доведеният ми баща се отнасяше с мен много грозно, наричаше ме коза или овца. Винаги ще помня тази ужасна вечер. Майка ми беше закъсняла за работа и аз се прибрах вкъщи. Доведеният ми баща седеше пред телевизора и пиеше нещо. Влязох в стаята, преоблякох се и си легнах. Но не можах да заспя.
Доведеният ми баща влезе в стаята ми, седна на леглото и започна да ми говори колко красива и млада съм. Той ме хвана за крака, а аз го бутнах с всички сили, скочих от леглото и избягах навън. Добре, че приятелката ми живееше на две врати оттук; тази нощ останах при нея.
На следващия ден казах на майка ми. Тя разбра, че казвам истината. Но тя просто се разплака и каза, че не може да помогне. – “Как да не можеш? Просто го изгони от къщата ни!” -Не разбираш какво е да живееш без мъж. Винаги съм запомняла този отговор на майка ми.
Бяха ми останали няколко месеца до завършването на гимназията, а след това отидох в университета с един приятел със стипендия, финансирана от държавата. Отидохме в друг град и по същото време си намерих работа като продавачка в магазин. Така животът ми започна да се подобрява. Едва от момента, в който си тръгнах, майка ми дори попита къде съм и какво не е наред с мен.
