Анна Сарджънт седеше на пода в кухнята, а по лицето ѝ се стичаха сълзи.
Беше след полунощ – единственото време, в което си позволяваше да прояви слабост, защото знаеше, че трите ѝ деца спят спокойно на горния етаж.
Бебето, което растеше в утробата ѝ, се движеше леко и тя постави ръка върху корема си.
– Простете ми – прошепна тя, залята от вълна на вина. – Опитвам се с всички сили, но все още не е достатъчноһттр://….
Допреди два месеца Анна е щастлива съпруга и майка, която с радост очаква раждането на четвъртото си дете.
Тя не се съмнява в бъдещето си и в любовта на съпруга си. Но това чувство за сигурност се срина като къщичка от карти.
Една вечер съпругът ѝ Дерек се прибра вкъщи и неочаквано обяви, че напуска.
– Защо? – попита объркана Анна. – Мислех, че сме щастливи.
– ТИ беше щастлива! – изръмжа Дерек. – Ти просто раждаш деца и се грижиш за тях. А сега отново си бременна – Достатъчно ми е от това!
Анна му напомня, че той винаги е мечтал за голямо семейство, че се е радвал на всяка бременност.
Но отговорът на Дерек беше леден:
– Ти мислеше само за децата. За теб аз бях просто един портфейл! Не повече.
Три месеца след като Анна с радост съобщава, че отново е бременна, Дерек умира.
След като той си тръгва, Анна трябва да намери начин да издържа семейството си и започва да работи на половин работен ден в магазин за хранителни стоки.
Наемодателят ѝ предлага работа на пълен работен ден, но Анна не може да си позволи да плаща за детски грижи. Заплатата ѝ едва стигаше – дори с детските надбавки, които Дерек изпращаше с неохота.
Търсейки начини да оцелее, Анна започва да продава съкровищата си.
Тя раздава порцелана, наследен от баба ѝ, за да плати сметките за комунални услуги, а по-късно продава сребърния комплект с гребен и огледало на децата, за да купи храна. Постепенно, с нарастването на корема ѝ, тя се освободила от всичките си ценности, за да запази децата си в безопасност и да напълни коремите им.
Един ден, когато вече почти нищо не беше останало, Анна забеляза стара детска гондола, която беше извадила от мазето.
Това беше същата количка, в която се возеше като дете и която по-късно използваше за собствените си деца.
Въпреки че беше на няколко десетилетия, той все още беше в отлично състояние. Анна прокара пръсти по нежните рози, изрисувани отстрани, и с болка в сърцето си призна, че парите са ѝ необходими повече, отколкото количката за новороденото ѝ дете.
На един бълхарски пазар търговец ѝ предлага 50 долара за него. Сумата не е голяма, но Анна се съгласява, надявайки се, че това поне малко ще ѝ помогне да изплати дълговете си. Тя си тръгва, убедена, че никога повече няма да види количката.
Но два дни по-късно Анна замръзва от изненада, когато вижда позната количка на прага на дома си – и плик в нея.
Картичката гласеше: “Моля, обадете ми се”, а под него имаше телефонен номер.
Когато Анна се обади, отговори жена на име Грейс Робс.
За изненада на Анна Грейс се оказа… бившата приятелка на Дерек.
През сълзи Грейс обяснява, че наскоро е разбрала, че е бременна, без да има представа за Анна и семейството ѝ.
Въпреки че не знаела, че Дерек е женен, тя решила да го изненада – купила детска количка от бълхарския пазар и я поставила в хола си с картичка “Здравей, татко!”. Вместо радост обаче Дерек избухва в гняв, изисква от нея да върне количката и да го заведе при Анна.
– Каза ми да се откажа от него и да дойда при теб – каза разтрепераната Грейс. – Той каза, че не иска повече деца.
Макар че Анна изпитваше болка от всичко това, Грейс я успокояваше. Младата жена беше сама – без семейство и без покрив над главата си.
В знак на солидарност Анна предложи:
– “Премести се при нас”, каза тя. – Имам нужда от помощ за децата, а и работя на пълен работен ден. Може би ще можем да си помагаме взаимно?
Грейс, която работеше от разстояние, с радост се съгласи да гледа децата, докато Анна е на работа.
Така се роди неочаквано партньорство. Анна можеше да работи на пълен работен ден и да управлява магазина, а Грейс намери място, където тя и детето ѝ да се чувстват сигурни и обичани.
Заедно отглеждат децата си и създават семейство, изпълнено с любов и взаимна подкрепа.
Когато бебето на Анна се роди, Грейс беше до нея. Няколко месеца по-късно, когато Грейс ражда, Анна ѝ връща услугата.
Междувременно Дерек преживява няколко неуспешни връзки. В крайна сметка той се връща при Анна с молба да поговорят.
– Липсваш ми – казва той, очаквайки съчувствие.
Анна, вече по-силна и по-щастлива, го погледна и отговори само:
– Съжалявам, но вече не ми пука.
И с тези думи затвори вратата за него – завинаги.
