Този ден станах рано, направих си кафе, взех една чаша и излязох пред входа да пуша. По това време живеех с първия си съпруг, а той не можеше да понася миризмата на тютюн. Излязох навън и видях една сивокоса жена, която седеше на една пейка. Помислих си, че може би не се чувства добре. Приближих се до нея и я попитах как мога да помогна. Тя ме погледна: помислих, че е тъжна. Тя попита с тъжен тон:
“Оночка, случайно в кой апартамент живееш, в петия ли?” Учудих се откъде може да знае. Не я бях виждал тук преди. Попитах я откъде знае. Тя отговори, че е живяла в апартамента, в който живея аз. Помислих си, че й липсва домът, и затова я поканих при мен. Тя стана и ме последва с бавни стъпки.
Тя влезе в апартамента и на лицето ѝ се появи усмивка. Докосна стените и ми каза, че някога е живяла тук със сина си. Той е починал. Каза също, че на втория етаж живее най-големият ѝ син. После ми благодари и преди да си тръгне, каза, че живее на петия етаж, и ме покани при нея. Тя си тръгна и аз забравих за нея. Три месеца по-късно имахме проблем с тръбите, а съпругът ми беше на работа.
Имах нужда от помощ. В апартамента нямаше никой. Помислих си за баба ми. Качих се на петия етаж и почуках на вратата. Съседката ми каза, че от дълго време никой не е живял в този апартамент. Какво имаш предвид? Жената ми каза, че живее на петия етаж, в този апартамент. Съседката каза, че баба ѝ е мъртва от три години и никой не знае нищо за сина ѝ. Дъщерята живее в друг град. Тази история остана загадка за мен.
