Приготвих храна за няколко дни. Прибрах се вечерта и вкъщи нямаше нищо. Приятелите на дъщеря ми дойдоха на гости… Десет дни по-късно историята се повтори. Приятелите на дъщеря ми отново ни дойдоха на гости и хладилникът отново беше пълен с храна. Поканих дъщеря ми да проведем сериозен разговор.
Казах ѝ, че докато не получим заплата, ще ядем само овесена каша, тъй като доходите ни не могат да нахранят толкова много уста. Тя не изглеждаше много разстроена. Каза, че ще обядва при приятелите си. За утре е приготвила само оризова каша. Със съпруга ми я изядохме на връщане от работа. Дъщеря ми се върна, очевидно в лошо настроение, и отиде направо в кухнята.
Погледнах го – задушаваше се с овесена каша. Нямаше нищо друго за ядене. На следващия ден сготвих вермичели. Тя също така направи майонеза за него предварително. Вечерта дъщеря ми отива направо в кухнята. Тя мълчаливо яде фиде, подправено с майонеза. Тя мълчи. Но е мрачна и замислена. Не й зададох никакви въпроси – тя ще бъде достатъчно зряла, за да ми разкаже всичко.
Преди да си легна, отидох при дъщеря си, за да ѝ пожелая приятен сън. Щях да си тръгвам, но дъщеря ми поиска да говори с мен. Седнах на леглото ѝ. Дъщеря ми започна да ми разказва как са минали посещенията при приятелките ѝ. “Мамо, разбирам те.”
Вчера след училище с Катя отидохме при нея. Влязохме, измихме си ръцете и аз исках да отида в кухнята, но баба ѝ каза: “Ето ти една ябълка, седни в хола, Катя ще хапне тук и ще се върне там”. Аз седях там с празен стомах; когато Катя влезе, започна да ми разказва, че вечерята на баба ѝ е била вкусна. Аз се сбогувах и се прибрах вкъщи.
А ето и ориза на водата. Днес реших да отида в къщата на Ленка. Казаха ми да ги изчакам отвън, докато се нахранят, и тогава ще ме извикат. Не чаках, дойдох и седнах да ям паста. Това ли трябва да правят приятелките? Съжалявам, мамо, разбирам те… Мина седмица, откакто имахме пълен хладилник с храна. Приятелите на дъщеря ми още не са дошли.
