Отвън стояха двама души — жена на около четиридесет и младеж с таблет в ръце.
— Добър ден. От “Банка Балкан” сме. Госпожа Антония Георгиева?
— Да… аз съм.
— Имаме отворено задължение на ваше име, по което няма плащания от два месеца. Изпратихме няколко писма, но без отговор. Сумата към момента е 9 480 лв. Бихме искали да избегнем съдебна процедура и да го решим мирно.
Усетих как краката ми омекват.
Мъжът ми се появи зад мен.
— Това е някаква грешка. Жена ми няма кредити!
Жената кимна спокойно.
— Имаме договор със снимка на подписа, ЕГН и копие на лична карта.
Обърна таблета към мен.
Видях подписа си. Моето име. Моето ЕГН.
— Това… това не съм аз…
— Кредитът е изтеглен преди четири месеца. Първите две вноски са платени, след това — нищо. Открит е от офис на ул. “Раковски”.
Погледнах към съпруга си.
— Марине… бил ли си ти?
Той се обърна рязко.
— Какви ги говориш?! Смяташ, че аз бих направил подобно нещо?!
— През април бях в болница. Помниш ли? Ти ме водеше на системи. Само ти имаше достъп до документите ми.
Мълчание. Дъхът му се ускори.
— Покажете подписа още веднъж — промълви той.
Погледна за миг… после извърна глава.
— Това е фалшификация.
— Стига. — Казах тихо. — Ти си го направил. Взел си пари на мое име. Подписал си се като мен. И после си мълчал.
— И какво? Трябваше ми за колата. За нас! Не съм ги профукал! Щях да го оправя!
— А ако не бях разбрала? Щеше ли да си признаеш?
— Не прави трагедия. Всеки може да сбърка…
— Излез. Сега.
Той мълча. После избухна:
— Добре! Излизам! Браво! Сама си стой с кредитите!
Тръгна с трясък. Вратата се хлопна така силно, че чашата на масата падна.
Жената от банката въздъхна.
— Можем да направим план за разсрочено погасяване, ако започнете още този месец.
Кимнах.
Същата вечер подадох жалба в полицията.
Приложих всичко — договора, болничния, и… бележката, която остави по-късно:
„Аз го взех. Съжалявам. Ще оправя всичко.“
Но беше късно.
Той реши да впише името ми под дълг.
Аз реших да залича неговото от живота си.
Без сълзи. Без обяснения. Без прошка.
