Покажете ми човек, който би се отказал от безплатен апартамент в столицата. Точно така – няма такива хора. Наследих двустаен апартамент от родителите си. Не искам да го отдавам под наем на когото и да било, защото не знам в какво състояние ще бъде след наемателите. Но не искам и да го оставям без надзор. Синът ми и снаха ми живеят в апартамент под наем от четири години.
Те се ожениха и наеха малък апартамент, тъй като спестяват за собствен. Апартаментите в столицата са много скъпи, а покупката на къща е не само трудна, но и с техните заплати почти невъзможна през следващите 20 години.Искат да наемат апартамент онлайн, но дори за първоначалната вноска им трябват много пари, а все още не са спестили и половината от тях. Въпросният апартамент е много уютен и се намира в тих район.
В бъдеще мога да оставя детето си да играе на двора, без да се страхувам, че ще му се случи нещо. Предложих на сина ми и снаха ми да се преместят при мен и да спестят парите, които плащат за наем, за да спестят за първоначална вноска. – Не искам да живея в този апартамент и няма да го направя. Нека майка ти да направи добро дело за някой друг.
Ние ще се справим сами и ще си купим свое, нямаме нужда от чуждо. Ако искаше да направи добро дело, щеше да препише апартамента на теб, а не просто да ти го даде за известно време – изкрещя снаха ми. Тя казваше това на сина ми, но аз подслушах разговора им. Бях ядосана от думите на снаха ми, защото тя трябваше да грабне този апартамент с крака и ръце, но се държеше много глупаво.
Не се намесих в разговора им, но отсега нататък нямаше да настоявам за преместването им. Един ден по-късно синът ми се обади и каза, че ще останат в наетия апартамент. Веднага разбрах, че това са думи на снаха ми, но просто отговорих, че това е техен избор и няма да настоявам. Бях направила добро дело, а в замяна получих неблагодарност.
