Екатерина Борисовна беше на 65 години, но изглеждаше на не повече от 45. Винаги беше заобиколена от аромата на скъп парфюм и винаги държеше в ръцете си нова дизайнерска чанта.
Днес това беше съединител в ярък фуксия нюанс. Жената седеше в кухнята със сина си и съпругата му и отпиваше спокойно кафе.
– Аленочка, кафето ти е… ами, поносимо – каза свекървата, едва опитвайки чашата си. – Но онази бариста в кафенето в центъра е нектар. Трябва да я опитате.
Алена, заета с миенето на чиниите, погледна към мрачния двор зад прозореца.
– Благодаря ви, Екатерина Борисовна, но 500 рубли за чаша е лукс, който не ми е по джоба – отвърна тя с твърд глас. – От три години нося едни и същи дънки, а маратонките ми отдавна не са бели.
В този момент Дамир изтича в кухнята, след като чу гласа на майка си от банята. Миришеше на свежест и нов одеколон, купен с дребните пари от поредния превод на баща му.
– Мамо, здравей!” – той целуна майка си по бузата. – Алена, любов моя – целуна съпругата си по върха на главата с обичайната си бързина. – Как мина денят ти?
– Обикновено – сви рамене Алена и избърса ръцете си с кърпа. – Сутрин събирах Алина в градината, после на работа от разстояние, после в магазина… А ти?
– Всичко е чудесно! Днес получих заплатата си – гордо ми показа новия си смартфон. – Вече го изпратих на баща ми, както се бяхме уговорили. Добре е, че се трупат лихви, така че скоро отново ще отидем на море!
– Ах, морето… – Екатерина Борисовна се оживи. – Последният път в Турция беше блаженство. Дамир, забрави ли, че ми трябва ново парео? Това е остаряло, не е модерно.
– Разбира се, мамо, обещах – синът махна с ръка, сякаш това беше дреболия. – Татко ще ти даде малко пари от моята заплата.
Алена се почувства така, сякаш я е ударил ток. Високата му заплата отново се бе изпарила в огромните нужди на роднините му.
Преди две години, на една от неделните вечери, тъстът увери сина си:
– Всеки ден получавам лихви по картата си, нали знаете! Можете да спечелите много пари.
– Дамир, имаш семейство, дете… Можеш да се възползваш от допълнителните пари. Преведи заплатата на баща си, а той ще ти даде повече по-късно – включи се в разговора Екатерина Борисовна.
– Защо не? – Дамир се съгласи, без да се консултира със съпругата си.
От този момент нататък парите на семейството започват да постъпват редовно в картата на Тимофей Гаврилович. Алена виждала от тази схема само редки пътувания по време на почивка. Иначе цареше пълна тишина.
– Скъпа – заговори Алена, когато свекърва й влезе в дневната. – Да обсъдим ли бюджета? Алиена скоро ще тръгне на училище, трябва да купим униформи, учебнициһттр://….
– Ален, какво става? – Дамир раздразнено извади бутилка крафт бира. – Решихме всичко! Татко управлява парите ми, той е умен, лихвите падат. Ще отидем на почивка, ще си направим почивка! Всичко е наред. Ти се справяш добре!
– Добре ли се справям?! – гласът ми трепереше. – Пазарувам на изгодни цени, сама шия дрехите на Алина, не съм ходила на фризьор от шест месеца! А майка ти вчера ми разказваше как за парите от ваканцията ни си е правила ботокс и масажи!
– Това е нейното средство! – рязко отвърна той. – Татко й помага. Тя се грижи за себе си, това е почтено.
– Не ревнувам, а съм възмутен! – Алена почти изкрещя. – Ние едва свързваме двата края, а те живеят охолно с твоята заплата!
– Не преувеличавай – подсмръкна той. – Наближава новогодишната нощ – ще отидем в Сочи. Татко обеща, че лихвените проценти ще се повишат тази година.
Алена се обърна, за да не види сълзите ѝ. Този “процент” щеше да се разтвори в ботокс и модни дрехи, както винаги.
След една седмица.
Алена завежда Алина при свекърва си за уикенда. Тимофей Гаврилович отвори вратата.
– О, Алена! Влез! – той изглеждаше объркан – очевидно очакваше син, а не снаха.
От хола дойдоха силните гласове на Екатерина Борисовна и Катя, по-малката сестра на Дамир.
– Мамо, видях тази чанта в Lena’s! Има толкова наситен цвят!
– Казах ли ви за коженото палто? Естествена норка! Не като тази на Маря Ивановна – прозвуча гласът на свекърва ми. – Борис, колко пари са останали на сина ми в картата?
– Все още няма пари – каза тихо Тимофей и отиде във всекидневната. – Дамир ще го преведе следващия пътһттр://….
– Дамир? – намеси се с леко пренебрежение Екатерина Борисовна. – Той винаги е навреме. Кажете му, че е спешно! Последното палто, чантата – Катя се нуждае от тях за института!
Алена замръзна в коридора. Думите пулсираха в главата ѝ: “Както пристигнат парите от Дамир…”.
Накрая разбра: нямаше интерес. Това беше схема за изсмукване на заплатата ѝ.
Вечерта, когато Дамир се върна, жена му го чакаше на вратата.
– Здравей, любов моя! Ти си в лошо настроение.
– Родителите ти вече са измислили как да похарчат следващата ти заплата – каза тя студено. – За кожено палто и чанта. Това е спешно.
– Е… мама има планове. Зима е… А Катя е момиче, трябва да изглежда…
– Не се ли нуждае Алина от топли обувки? Нямаме ли нужда от нов хладилник? Аз живея с ограничен бюджет, а вашето семейство харчи вашите пари!
– Те също са семейство! – Той се опита да възрази.
– Заплатата ви е 200 000 евро. Харчим по 400 на година за почивки. Къде отиват останалите 1,6 милиона?
– Е, не прехвърлям всичко. Оставям малко за цигари, бензин.
– Дори да е 170 000, умножете ги по 10 месеца. Това са почти два милиона! За какво?!
Алена направи пауза.
– Не мога повече да издържам, Дамир. Или ще се промениш, или ще се разведеш.
За първи път от много време насам той погледна жена си сериозно. Лицето му пребледня.
– Вие… наистина?
– Да, уморен съм. Спри да храниш всички, освен нас.
След този разговор Дамир никога не превежда парите на родителите си. Когато заплатата дошла, той се обадил на майка си.
– Мамо, реших да не ти давам повече пари.
– Какво?! Защо?! Какво става с лихвите?
– Нямаме нужда от повече. Сами ще се погрижим за това.
– Сине, как можа да… Това е предателствоһттр://…..
– Отворих спестовна сметка. Сбогом, кожени палта и чанти.
Майката крещеше, пищя, викаше отново и отново. После се включи и баща ми, а след него и Катя. Всички те поискаха всичко да се върне по старому.
Той мълчаливо прекрати разговорите.
След шест месеца роднините престават да настояват. Но комуникацията с тях почти изчезна.
И Алена за пръв път почувства, че живее живота си – без допълнителни “проценти”.
