Кристин замръзна пред вратата на банята, едва прекрачвайки прага. Въздухът беше влажен, като мъгла, с ясно разпознаваема сладка миризма – ванилия, примесена със скъпо сандалово дърво.
Това беше ароматът на любимия ѝ, приказно скъп шампоан. Същият, за който беше похарчила почти половината от наградата, страдайки и съмнявайки се.
– Сапун като сапун! – Мария Евгениевна изхлипа, като стоеше с ръце отстрани. – Измива се прекрасно! А тя казва – седем хиляди! За такива пари ще чистя целия апартамент цяла година! Това е грабеж, а не шампоан!
– Мамо, това не е истински сапун – опита се да възрази Андрей. – Това е професионален състав, грижа… Крис го купи специалноһттр://….
– Нарочно, казвате? – прекъсна го свекърва му. – Специално, за да хвърли парите в тоалетната? Шампоан за такива пари?! – Тя поклати глава. – Младите хора сега са напълно безглави! Колкото по-скъп, толкова по-добре, нали? А какви сапуни и почистващи препарати – какво значение има колко струват?
Кристина се взираше мълчаливо в блестящите плочки, в доволното лице на свекърва си и в обърканото изражение на съпруга си.
Гърдите ѝ се свиха от разочарование. Седемте хиляди – нейната малка радост, нейното средство за грижа и любов към себе си – бяха похарчени за… почистване на банята.
– Разликата, Мария Евгениевна – каза тя накрая с тих, но твърд глас, – е, че това беше моят шампоан. Купен с моите пари. За моята коса. А не за вашето общо почистване. И да, той наистина струваше 7000 долара. Искате ли да видите касовата бележка? Кой ви е дал разрешение да ровите в нещата ми?
Свекърва ѝ я гледаше като луда. Погледът ѝ беше изпълнен с неразбиране и негодувание.
– Е, ако съм нанесла толкова много щети на бюджета ти… – промълви тя, оглеждайки банята с очевиден сарказъм. – Сега мирише на бутик за парфюми. Разбира се, всичко е по моя вина.
Тя си тръгна и затвори вратата с трясък. Андрей вече знаеше, че сега тя мълчаливо ще си събере нещата.
И наистина – половин час по-късно Мария Евгениевна, напълнила чантата си и нацупила устни, въздъхна тежко в преддверието, навлече наметалото си и шумно затръшна вратата на сбогуване.
Кристина вдигна празната бутилка. Тази, която някога се е асоциирала с грижа за себе си, сега миришеше на дразнеща горчивина.
Тя го доближи до лицето си, подуши го и изведнъж се разсмя дрезгаво:
– Ироничното е, че – каза тя на съпруга си, показвайки останалата част от гъстата пяна, – тя е права за нещо. Почиства чудесно. Ваната е блестяща. За седем хиляди трябва да блести – усмихна се Кристина и с хрущене хвърли бутилката в кофата за боклук.
Мария Евгениевна не се обади нито на нея, нито на сина си. Чувстваше се обидена: искаше да помогне, но в замяна получаваше обвинения и упреци.
Седмица по-късно тя се обажда на сина си. Гласът ѝ беше изпълнен с нотка на мъка:
– Трябва да съм излишен. Правя най-доброто, на което съм способен, а ме обвиняват. Седем хиляди! За шампоан! Нима тя си мисли, че е кралица?
Тя искаше да чуе подкрепа, Андрей да застане на нейна страна и да признае, че Кристина е “прекалила”.
Андрей се опита да говори спокойно и обясни, че шампоанът е важен за Кристина и че не е правилно да се пипат чужди вещи без разрешение. Но в отговор той отново чу:
– Сапунът си е сапун!
По-късно тя започна да се съмнява – ами ако те лъжат? Отишла в магазин за професионална козметика. Когато видяла цените, почти седнала – 6000, 8000 за шишенце.
– Лудост – прошепна тя, докато излизаше, – истинска лудост.
След няколко седмици разговорът със сина ми стана различен:
– Откъде знам, че имате шампоани като олигарсите?! По наше време за тези пари можеше да се купи хладилник! Но, добре, аз го развалих. Беше инцидент. Но пък се мие толкова добре! И миризмата е много приятна.
Това беше почти извинение – най-многото, на което гордостта ѝ беше способна.
След три месеца тя отново започва да се появява в дома им. В банята обаче вече била изключително внимателна:
– Кристина, с това ли миеш пода? Това ли е твоето? Или отново ще хвана нещо погрешно.
А веднъж донесе подарък – огромна бутилка евтин почистващ препарат с надпис “За бани и тоалетни”.
– Ето, Кристина. Видях, че ти е свършила тази от висок клас. Този е за една стотинка, а е почти толкова ефективен! Тествал съм го!
Според нея това беше знак за примирение, опит да докаже, че чистотата е възможна и без лукс.
Кристина му благодари дискретно. Оттогава темата за “шампоана за седем хиляди” се е превърнала в табу. Но Мария Евгениевна сега винаги се стараеше да уточни, преди да използва каквото и да било в къщата.
А Кристина се е научила да крие важните за нея неща.
Един ден, когато влезе в банята, тя отново долови същия аромат – гъст, натрапчив, пропит в стените. Миризмата вече не беше приятна. Беше притискаща.
– Мария Евгениевна? – обади се тя, като се опитваше да запази гласа си спокоен.
Стъклото на душа имаше перлен блясък. Кристина се втурна към нощното шкафче. Скъпоценната ѝ бутилка не беше там.
В кошчето за боклук има познат етикет. Тя извади бутилката, разклати я и тя беше празна.
Вратата се отвори със скърцане и на входа се появи свекърва ми, облечена в стар халат и гумени ръкавици.
– Kristinushka, здравей! Докато те нямаше, почистих банята, тоалетната, всичко блести! Мирише като в бутик!
Кристина мълчаливо й подаде празния флакон:
– Почистихте ли всичко с него? – Тя посочи ваната и тоалетната.
– Разбира се! – Свекърва ми кимна гордо. – Взех го назаем от теб – стоеше без работа. Мирише толкова чудесно! А как се пени! И аз, и банята, и водопроводът – всичко! Дори по-добра от Комета!
Тя се усмихна, очаквайки похвала. Кристин усети как кръвта нахлува в слепоочията ѝ.
– Този шампоан струва седем хиляди рубли – каза тя бавно.
Усмивката на свекърва ѝ се стопи, а на лицето ѝ се появиха скептицизъм и недоволство.
– Седем хиляди?! За сапунена вода?! Ти си се побъркал! Кой харчи толкова пари?!
Тя повиши глас и се извини.
В този момент вратата в коридора се затръшна – Андрей се върна.
– Какво не е наред? Мамо, защо си такава?
Кристина не отговори. Тя просто му подаде бутилката. Андрей разбра всичко, щом вдиша познатия аромат.
– Мамо… използвахте ли този… шампоан, за да почистите всичко? Дори тоалетната?
– И какво от това?
