Арина потегли по коридора с бърза крачка. Побързайте! Накъде? Къде да се скрия? Никъде! Коридорът на бизнес центъра беше прав като учителска показалка, с врати от всяка страна.
– Чакайте! – Извика един глас.
Тя се обърна и видя, че разстоянието между тях бързо намалява. Арина побягна колкото можеше по-бързо. От най-близката врата излезе солиден мъж в сако. С пълна скорост Арина се блъсна в огромния му корем.
– Съжалявам – промълви тя бързо и продължи.
– Уау – промърмори мъжът, докато я гледаше как се втурва към края на коридора и рязко отваря вратата на дамската тоалетна.
Мъжът се обърна към Кирил, който също се движеше бързо в тази посока.
– Какво са яли? – Той се зачуди и тръгна към асансьорите, като планираше да обядва в столовата, но сега се замисли.
Кирил нахлу в дамската тоалетна и замръзна на място. Всички кабинки бяха заети, но до огледалото стоеше дама с внушителни размери, на около петдесет години, която придърпваше подгъва, оправяйки копринена пола с дантелени волани.
– Съжалявам – промълви Кирил и направи крачка назад.
Дамата спокойно свали полата си и го погледна над очилата си.
– Нищо страшно, млади човече. Продължавай”, каза тя спокойно.
– Да, да… – Кирил огледа стаята.
– Кого търсите? – Жената попита студено.
– Не… просто… имаш хубави крака – каза неловко Кирил.
Дамата се усмихна:
– Ако имате нужда от нещо, заповядайте.
– Благодаря ти – Кирил излезе бързо от банята.
Жената оправи косата си, избърса стрелките на очите си и се обърна към кабинките:
– Хайде, момичета, той си отиде.
Арина надникна иззад вратата и се приближи до дамата:
– Благодаря ви, помогнахте ми.
– Тормоз? – Жената попита строго.
– Не, не това – въздъхна Арина.
– Дори така? – Жената повдигна вежди. – Разкажи ми всичко.
Арина кимна. Отдавна искаше да има с кого да поговори, да се посъветва, дори това да беше напълно непозната жена, която я беше спасила.
Дамата енергично тръгна по коридора, а Арина я последва.
Арина работи в този бизнес център отскоро. Фирмата, в която беше постъпила след университета, се беше сляла с голям строителен предприемач. Или по-скоро е била принудена да се продаде, за да не фалира. Всички се преместиха в новата офис сграда – стъклена сграда с псевдомраморни панели и фасада от бял камък.
В бизнес центъра се помещаваха много офиси, не само на нейната компания. Дамата беше от съседния. Арина се намираше както на първия етаж с клиентите си, така и на четвъртия етаж, където беше дизайнерският ѝ отдел.
Така срещна Кирил в асансьора, докато тичаше между етажите.
Дамата се казваше Маргарита Павловна – името и характерът ѝ съответстваха на суровостта и стоицизма.
Арина споделя историята си с нея.
– Представяте ли си, Маргарита Павловна, жена му е на път да роди, а той ме преследва.
– Мошеник – съгласи се Маргарита Павловна. – Но той е толкова добър… – тя присви мечтателно очи. – Трябва да разберем за него. Поне няма пръстен на пръста си.
– Това не говори нищо – махна с ръка Арина.
– Е, все пак, ако се съди по разказа ти, една съпруга не би оставила мъжа си без годежен пръстен. Нека се срещнем утре, днес ще пия чай със счетоводителите. Ще направя малко разузнаване.
Арина кимна, погледна към коридора, увери се, че няма никой, и се запъти предпазливо към кабинета си.
На следващата сутрин Маргарита Павловна, нетърпелива, си направи чай и се обади на Арина.
– Знаеш ли, скъпа, грешиш – започна тя.
— Защо?
– Вчера имах нещо повече от чай с момичетата… Но това няма значение. Главното е, че твоят “сокол” не е женен и дори няма да стане баща.
— Но я сама видела! — возразила Арина.
– Виждал съм го – въпрос, но е сигурно, че той има силна връзка с дъщерята на собственика на вашата компания. Тя го държи здраво на каишка, той не прави крачка без нея.
– Нямам нужда от такъв – изсумтя Арина.
– Бихте ли го направили? Ако бях по-млада, щях да се боря за такъв – усмихна се Маргарита Павловна.
— Спасибо, Маргарита Павловна, я пас.
– Продължавай, скъпа. Дай ми да знам как върви.
Мина един месец. Арина и Кирил, ако се срещаха, то беше отдалеч. Той вече не тичаше по коридорите, а тя престана да се крие в тоалетните.
На Арина е възложен интересен проект и тя се потапя в работата си. Но всеки път, когато минаваше покрай паркинга пред бизнес центъра, тя се оглеждаше за неговата кола.
Една вечер тя остана навън до късно и излезе, когато почти всички се бяха прибрали, и включи телевизора. Навън валеше. Арина вдигна яката на якето си и извади чадъра си. Бутонът на чадъра се заклещи.
– Срамота, пак – изруга тя, заливайки се със студените капки.
Изведнъж наблизо спря кола със затъмнени стъкла. От нея излезе мъж, който се затича към Арина, хвана я за кръста и я бутна в купето.
Арина дори нямаше време да изкрещи. Колата бавно излезе от паркинга.
