В апартамента на Лилия и Макар цареше предсватбена суматоха – те активно се подготвяха за сватбата.
Масата в хола беше затрупана с кърпички, чернови с бележки, преработени менюта и фактури от фотографа. Изглеждаше така, сякаш цял екип е работил по нея.
Лили, изтощена, но щастлива, преглеждаше листенцата за сватбения си букет. Близо до нея Макар преглеждаше списъка с гостите на клипборда си. Лицето му, обикновено невъзмутимо, сега отразяваше леко безпокойство.
И тогава вратата се отвори. Алена Романовна се появи не просто ефектно – сякаш влетя в стаята в строг костюм, сякаш отиваше не на чай, а на дипломатическа среща.
Погледът ѝ, твърд и студен, обходи хаоса на масата. Устните ѝ се свиха в лека гримаса на неодобрение.
Тя се спусна величествено на стола, като постави крака си на крака.
– Е, скъпи мои – каза тя с ледена любезност, – ще обсъдим ли пристигането на леля Луда? – Тя добави с лек кикот, потривайки дланите си.
Усмивката на Лилия замръзна като маска. Макар остави клипборда настрана, усещайки предстоящото напрежение.
– Мамо, казахме ти, че не можем да платим скъпите билети за всички роднини – започна той внимателно. – Бюджетът ни е ограничен: ресторантът, роклята, снимките… Можем да купим икономични билети, но само в едната посока.
Алена Романовна вдигна рязко длан, прекъсвайки сина си. Очите ѝ блеснаха с леден поглед към Лилия, сякаш я обвиняваше, че е пропиляла семейните спестявания.
– Makar, сериозно ли? – гласът ѝ звучеше като присъда. – Луда не е летяла в икономична класа от две десетилетия! Предлагаш ли й да прекарва часове до непознати в тази… консервна кутия?
В стаята цареше потискаща тишина. Лили стискаше напрегнато листенцето, а пръстите ѝ побеляваха.
– Мамо, наистина не можем да си позволим бизнес класа – каза тихо Макар. – Тя е три пъти по-скъпа. Бихме искали, но…
– Не говоря за всички – рязко го прекъсна Алена Романовна. – Говоря за сестра си! Харчиш огромни суми за банкета, за фотографа, за роклята, а не можеш да намериш пари за един приличен полет за член на семейството?!
Тя се обърна към Лилия с присвити очи.
– Сигурен съм, че роклята ви струва колкото употребявана чуждестранна кола. Намерете парите. Луда ще се занимава с бизнес. А за това не може да става и дума.
Лили вдигна глава. В очите ѝ блестяха обида и възмущение.
– Алена Романовна – каза тя, – всяка рубла е от значение. Ние не сме разточителни. Всичко е в името на това този ден да бъде светъл. И бизнес класата не е просто прищявка. Това е цената на музикантите или половината от наема на залата.
– “Вашата сватба?” – повдигна вежди към свекърва си. – Сватбата е семейно събитие. И ако искаш да изглежда прилично, трябва да се съобразяваш с нуждите на другите, а не само със своите собствени.
Макар, усетил, че ситуацията се нажежава, застана между двете жени.
– Моля, не се карайте. Мамо, трябва да разбереш, че това е твърде много…
– Твърде много?! – избухна Алена Романовна. – Макар, надявах се, че си наследил поне малко благородство. Луда заслужава нещо по-добро от това. Чакам да потвърдиш резервацията за бизнес класа. В противен случай няма да дойдем.
С тези думи тя се изправи и, оставяйки след себе си аромата на парфюм, гордо си тръгна.
Лили, сгушена в стола си, едва сдържаше сълзите си. В ръката ѝ остана смачкана роза.
– Дали го е имала предвид? – прошепна тя. – Откъде ще вземем толкова пари? Това е лудост.
– Тя просто иска да покаже на Луда колко богато е семейството ѝ – въздъхна Макар. – Веднага ще й обясня.
Той извади телефона си и като се съвзе, се обади на майка си:
– Мамо, не можем да платим за бизнес класа. Максималната цена е икономична в едната посока. Ако леля Луда откаже, разбираме.
От другата страна на слушалката се чу пауза, а след това суров глас:
– Направили сте своя избор. Тогава аз ще направя своя. Няма да сме на сватбата ти. Надявам се, че спестяванията ви са си стрували.
Звъни. Тръбата закачи.
Денят на сватбата беше светъл. В службата по вписванията цареше радост, Лилия блестеше в прекрасна рокля, а Макар не можеше да откъсне очи от нея.
Фотографът е уловил искрените моменти. И – да – леля Луда долетя. В икономична класа. И тя не се оплака нито за миг.
– С удоволствие дойдох – засмя се тя. – Най-важното е да бъда с теб в ден като този.
Алена Романовна се появи в последния момент. Лицето ѝ остана каменно, но погледът ѝ се стрелна наоколо.
В ресторанта тя седеше далеч от младите хора, до Луда. Опитите да я заговорим се оказаха неуспешни – тя се хранеше сдържано, отказваше да танцува и почти не говореше.
Някои роднини започнаха да я зяпат, някои със съчувствие, други с досада.
Лилия, която забеляза погледа й по време на танца, само стисна още по-силно ръката на съпруга си. В края на вечерта Макар се приближи до майка си:
– Благодаря ти, че дойде, мамо.
– Не трябваше да го правя. И не съм ти простил. Ти обезчести мен и сестра ми – каза тя студено.
Тя си тръгна, без да дочака тортата. Отново – без думи, но с остра следа от себе си.
И все пак, докато минаваше покрай младежите, устните ѝ за миг потрепериха.
Изминаха повече от две седмици. Майка му пренебрегваше обажданията на Макар.
Срещат се случайно пред един магазин. Тя искаше да мине, но нямаше време.
– Здравей – каза тя студено.
– Здравей, мамо – той докосна рамото ѝ. – Защо не отговаряш?
– Защото си показал отношението си – прекъсна го тя. – И сега моето е същото.
Тя се обърна и се отдалечи. Макар остана на мястото си, загледан след нея. Нямаше намерение да се налага повече.
– Икономична класа… – промълви иронично той.
