Апартаментът на Никита и Светлана беше идеално почистен – беше петък, краят на работната седмица, и те се готвеха за една неочаквана, но много желана вечер само за тях.
Пицата вече беше поръчана, новият филм чакаше да бъде заснет, а топлите плетеници лежаха на дивана, сякаш ни приканваха да се настаним удобно.
Светлана подреждаше вазата с цветя на масичката за кафе, когато на вратата в коридора се почука силно и рязко – не звънец, а почукване, настойчиво и настоятелно. Никита, който тъкмо вадеше пижамата си от гардероба, се намръщи.
– Кой още е там? – Той промълви и се приближи до вратата.
Светлана автоматично взе дистанционното управление и намали звука на телевизора почти до нула.
Когато Никита отвори вратата, видя майка си на прага. Баща му тромаво потропваше зад нея, държейки голям контейнер, който миришеше на прясно изпечени продукти.
Лицето на Мария Юриевна беше зачервено от студа и обзелите я емоции, а в очите ѝ имаше остър, недоволен блясък.
Тя дори не влезе, а застана точно на вратата с ръце отстрани като на сцена, заемайки позата на непоколебим господар на положението.
– Надявам се, че не отивате някъде? – гръмкият ѝ властен глас се разнесе из коридора. – Ние сме тук, за да ви посетим!
Никита замръзна, държейки пижамата си, която висеше нелепо. Обърна се към съпругата си. Светлана се приближи бавно, а погледът ѝ беше смесица от изненада и нарастващо раздразнение.
Наистина не бяха ходили никъде: Светлана беше със стари удобни анцузи и еластичен суитчър, а Никита – с тениска и домашен панталон. Маратонките им бяха до вратата.
– Мама? Татко?” – каза Никита, опитвайки се да разбере какво се случва. – Вие… не ни предупредихте. Не те очаквахме.
– Точно така, че не го очаквахме! – отвърна рязко Мария Юриевна, като направи крачка напред и принуди сина си да се отдръпне малко.
Погледът ѝ бързо премина през домашния вид на двойката и пижамата в ръцете на Никита.
– Ето защо сме тук! Искаме да видим как живеете тук. Ще си лягате ли в осем часа вечерта? – тя погледна снаха си с изразителен поглед.
Игор Петрович, премятайки се от крак на крак, внимателно вдигна контейнера с пая:
– Машенка, можем ли да влезем… – започна той, но веднага бе прекъснат.
– Игор, млъкни! – прекъсна го съпругата му, без да откъсва поглед от сина си. – Дойдохме през целия град, за да те видим, извадихме питката от фурната, а ти?!
Светлана, която дотогава беше мълчалива, усети как всичко в нея кипва.
– Мария Юриевна – каза тя колкото се може по-спокойно, макар че в гласа й се долавяше треперене, – винаги се радваме да ви видим. Но тази вечер искахме да прекараме една спокойна вечер заедно. Не знаехме, че ще дойдете.
– Искахме да го направим! – саркастично се намеси свекървата. – И помисли за родителите си? Дойдохме тук, за да общуваме, да видим внуците си… – тя погледна към празния детски кът на апартамента. – А вие седите по потнициһттр://….
– Мамо, това са само домашни дрехи! – избухна Никита. – Щяхме да гледаме филм. Можеше да се обадиш.
– За да можете да измислите извинение навреме? – Мария Юриевна се възмути. – Не, истинските гости пристигат без обаждане!
Тя прекрачи прага и събу ботушите си с вид на военачалник, който влиза в завладяна територия.
– Игор, занеси пая в кухнята. А вие – кимна той към Никита и Светлана – се преоблечете в нещо нормално. Трябва да изглеждате прилично пред гостите.
Бащата на Никита влезе тихо в кухнята, като се опитваше да не срещне погледа на сина си.
Никита се обърна към съпругата си и видя в погледа ѝ умора, обида и безмълвния въпрос: “И какво сега?”
В този момент на вратата се позвъни. Пица.
Никита рязко слага пижамата си на стола. Гласът му стана твърд:
– Не, не знам.
Мария Юриевна се обърна:
– Какво казахте?
– Казах, че няма да се преобличаме или да общуваме – той пристъпи напред, като предпазваше съпругата си от майка си. – Дойдохте без предупреждение, намесихте се във вечерта ни и се опитахте да ни командвате в нашата къща.
– Смееш ли да ми говориш така?! – Лицето на майка ми почервеня.
– Да – каза той спокойно, но твърдо. – Това е нашият дом. Нашите правила. Неканените гости са си неканени гости, дори да са родители.
Баща ми излезе от кухнята с пая в ръце, като се превиваше объркано:
– Son…come on…Mashenka…..
– Татко, моля те да си тръгнеш – Никита отвори вратата. – Вземи пая и се върни, когато те уведомят.
Лицето на Мария Юриевна се изкриви от недоволство, в очите й проблеснаха недоумение и страх да не изгуби контрол.
– Така че това е… – измъкна се тя. – Да изгониш майка си?
– Аз изгонвам неканените гости – каза твърдо Никита. – Светлана е преди всичко мое семейство.
– Не забравяй, Никита! – свекърва ми вдигна глава, избърсвайки сълзите си. – Игор, да вървим!
Облякоха се бързо и излязоха.
След няколко секунди доставчикът отново се обади.
— Поръчката — каза той и подаде кутията.
– Благодаря ти – отвърна кратко Никита.
Светлана тихо сказала:
– Благодаря ви…
– Иначе нямаше да разбере – сви рамене той.
Мария Юриевна не общува с тях още месец, чакайки извинение, но накрая сама се обажда, за да попита дали с баща ѝ могат да се отбият при тях.
