Когато Филип и Анджелика обявяват сватбата си, новината веднага се разпространява в цялата компания. Някои бяха шокирани, а други просто се усмихваха: “Да, ама те са чифт ботуши, не могат един без друг.”
Служителите не приеха новината с особена радост: всички разбраха, че скандалите и слуховете ще намалеят. Преди понеделниците бяха най-обсъжданите дни: финансовият директор Филип Боровой беше хванат да кара мерцедес в компанията на съмнителни момичета или пък ръководителката на търговския отдел Анжелика Савицкая се появи в един бар, седнала на маса по ботуши. А сега какво остава за обсъждане?
Повечето от служителите бяха убедени да се обзаложат, че бракът им е на не повече от три месеца.
И двамата произхождат от заможни семейства. Фирмата им била уредена чрез общ приятел на родителите им – младите мъже не искали да работят под строгия надзор на бащите и майките си. В новия екип всеки от тях бързо си намерил социален кръг. Филип се увличал по местните красавици, а Анжелика имала връзки с всеки, когото можела да намери.
Пътищата им се пресичат за първи път на фирмено парти. Заговорили се, седнали един до друг и били толкова погълнати от разговора, че не забелязали колко празна е стаята. За Анжелика това беше откровение: да прекара нощта с мъж, който не е в леглото, а си говори? За Филип това беше истински шок. Решили, че подобно “общуване” е опасно, те започнали да се избягват.
Но Филип пръв се отказа. Той набра нейния номер:
– Здравейте. Какво правиш?
– Тъкмо излизам от банята – отвърна Анджелика.
Филип замълча за миг, после добави:
– Анджела, глупаво е да се преструваш. Мисля си за теб през цялото време. Това трябва да спре.
– И аз – въздъхна тя. – Това е досадно. Какви предложения?”
– Мисля, че трябва да спим заедно. Нещата ще си дойдат на мястото – и ще се успокоим.”
– Страхотна идея. Ела при мен, аз съм си вкъщи.
Филип пристигна с букет и шампанско, но стоейки на прага, се почувства странно скован. Надявайки се, че няколко чаши ще разсеят напрежението, той скоро осъзна, че Анджелика е единствената, която го привлича сериозно. И това го плашеше.
Анджелика се чувстваше по същия начин. Искаше й се да го докосне, просто да прокара пръсти по лицето му, а не с обичайната страст.
На сутринта се събуди от миризмата на кафе. Филип седеше на ръба на леглото:
– Кафе за моята принцеса – каза той тихо.
Никой никога не я беше наричал така. Те пиеха кафето си мълчаливо. Нощта само усложняваше нещата, но и двамата вече знаеха, че ще е невъзможно да скъсат.
На работа Филип решава да “вбие клин”: планира да се разсее на парти. Анджелика също смяташе да излезе с приятелите си.
Но към два часа сутринта вече беше непоносимо отегчен. Алкохолът не го забавляваше, а шегите на приятелите му го дразнеха. Той извади телефона си. Вибрацията на Анджелика звънна по същото време – тя също излизаше.
– Здравей, здравей. Събудихте ли се? Не, току-що излязох от бара. Мога ли да ви закарам? С удоволствие. Чакам отпред.
Филип се засмя:
– И на вас ли ви беше скучно?
– Сигурно – въздъхна тя.
Той подкара с бърз ход и тя скочи в колата.
– Здравей, принцесо. Толкова много ми липсваш.
Тя се усмихна и се притисна към него. Мълчаливо стигнаха до дома ѝ, мълчаливо се качиха в апартамента ѝ.
В неделя вечерта, когато се канеше да си тръгва, Филип се спря на вратата:
– Какво ще правим, принцесо? Тъкмо се каня да си тръгвам, а вече ми е мъчно.
– Аз също не знам – призна тя. – Странно е.
– Мисля, че сме в беда – каза сериозно Филип. – Мисля, че сме се влюбили.
– Е, не – засмя се Анджелика. – Всичко това е химия. Ще мине.
– Това е добре – усмихна се той. – Така да бъде. Нямаше да отнеме много време нещата да се нормализират.
Тя го погледна с лека надежда:
– Не е ли така?
– Вярно – потвърди той, но вътрешно и двамата знаеха, че няма връщане назад.
Филип го каза без особена убеденост, но Анджелика реши да не му обръща внимание. Двамата продължиха така в продължение на седмица, като се ограничаваха до официални поздрави на работното място. Дори хората около тях забелязаха, че нещо между тях се е променило: те сякаш искряха един до друг, привличайки неволни погледи.
В петък вечерта, излизайки от сградата на офиса, Анджелика вижда позната кола. Мерцедесът плавно се приближи до нея и спря.
– Седнете бързо, принцесо – каза весело Филип. – Ако не те прегърна сега, ще полудея.
Анджелика се качи в колата с облекчение, помисли си тя:
– Той най-накрая е тук.
Изминаха два месеца. Една вечер баща му влезе в стаята на Филип:
– Мога ли да вляза?
– Разбира се, татко, влез – отвърна Филип.
— Трябва да поговорим.
– Случи ли се нещо? – запита се той.
– Точно това искам да разбера – въздъхна баща ми. – Преди винаги знаехме къде имаш приключения. Прибираше се в полицейския участък, или се напиваше, или се изправяше на крака… А сега минаха почти три месеца, а ти мълчиш. Но не спиш вкъщи. Сине, кажи ми честно: изпаднал ли си в някаква секта? Мама и аз ще направим всичко, само кажи думата.
Филип погледна баща си объркано. Толкова отдавна не бяха разговаряли от сърце. Едва сега осъзнаваше колко проблеми е причинил на родителите си.
– Татко, кажи ми – попита той внезапно, – как реши да се ожениш за мама?
Татко се замисли за миг, после се усмихна топло:
– Не знам. Просто един ден осъзнах, че не мога без нея.
– И това беше достатъчно?
– Имате ли нужда от още? Ако се чувствате зле без човек, ако нищо не ви пречи да сте заедно, защо да се измъчвате?
Филип изведнъж осъзна:
– Всъщност. Кой казва, че някой трябва да страда? Благодаря, татко, помогна ми.
Той ентусиазирано започна да опакова, но после спря:
– Татко, можеш ли да ми дадеш пари назаем? Ще ти върна парите по-късно.
– Разбира се. Защо ви е нужен?
– Искам да си купя пръстен. Най-добрият.
Бащата се засмя:
– Няма да предложиш, нали?
– Точно така.
Когато Филип си тръгна, баща му дълго седеше на стола, облекчен, че поне сега синът му е в безопасност от притеснения.
Подходихме към сватбата по голям начин. Искахме не просто красиво тържество, а нещо специално. И въпреки че авантюристичният ни дух беше малко отслабнал, той не беше изчезнал напълно.
Три дни преди церемонията Филип остави Анджелика в дома на родителите ѝ и отиде да си купи костюм. В ателието вниманието му бе привлечено от суматохата: наблизо седеше стара циганка, пред която се простираше опашка.
– Наистина ли тя вижда всичко? – попита той жената.
– Това е Сара. Всички я познават – каза тя с уважение.
Филип изчака, докато опашката намалее, и се приближи:
– Здравейте. Имам предложение.
Когато се връщат да вземат Анджелика, отиват в дома на родителите ѝ. Те притежаваха голяма фабрика за напитки. Бащата на Филип се усмихна, когато чу за това:
– Хубаво е да имаш съпруга от порядъчно семейство.
Филип го погледна изненадано:
– Татко, сериозно ли?
– Сине, силните семейства са ключът към успешен живот. Ако родителите не са подходящи, внуците може да не пораснат същите.
Филип се замисли: досега не беше мислил за това.
На път за вкъщи двамата спорят за това дали социалното положение е важно. Анжелика разпалено твърди, че всеки сам гради съдбата си.
– Значи, ако бях от бедно семейство, нямаше да ми предложиш брак? – попита тя рязко.
Филип се засмя:
– Ангел, нека не спорим за глупости. Това е в миналото.
Сватбеният ден беше грандиозен. Събраха се всички: семейство, приятели и влиятелни познати. Анджелика знаеше, че Филип подготвя изненада, но нямаше представа каква е тя.
Когато забавлението беше в разгара си, светлините изведнъж угаснаха и на сцената в светлината на свещите се появи циганка. Отначало всички се разсмяха, но после започнаха да пеят:
– Нека разказва гадания на младите!
Сара им махна с ръка. Вземайки ръката на булката, тя се намръщи:
– Иска ми се истинските ти родители да могат да видят колко си щастлива.
Тишина упала на зал.
– Как да не го направят? – Анджелика беше объркана. – Те са тук, в непосредствена близост.
– Не, биологичните ви родители никога не са живели в лукс.
В този момент майката на Анджелика припадна. Откривайки истината: някога са купили момиченце от бедните, за да запълнят празнотата в сърцето си.
Когато се събужда, майка ѝ признава всичко. Шокирана, Анджелика свали пръстена и го подаде на Филип:
– Не съм достоен за теб.
Тя свали воала си и тръгна към изхода. Гостите се разделиха в мълчание. Но Филип се втурна след нея.
– Анджела! – Той я настигна. – Какво, по дяволите, правиш? Не ме интересува коя си ти. Обичам те. Разбираш ли?
Родителите се приближиха до дъщеря си:
– “Прости ни”, казва майката през сълзи. – Толкова много те обичахме.
Анджелика се разплака и ги прегърна. Филип също прегърна всички.
Бащата на Филип махна с ръка на музикантите и даде знак партито да продължи:
– Спрете да плачете. Ще се оженим!
По-късно около масата решават да намерят биологичните родители на Анджелика и да им помогнат.
В апартамента за меден месец Анджелика погледна замислено съпруга си:
– Толкова се страхувах… – каза тя тихо.
– Моята принцеса – прегърна я той. – Няма да отида никъде.
Три месеца по-късно те намират родителите на Анджелика. Майка ѝ и баща ѝ живеели в селището и отглеждали още една дъщеря. Помощта идва: къща, работа, образование за сестра ѝ.
Анджелика направи това, което трябваше да направи, но сърцето ѝ остана с тези, които я отгледаха с любов.
– Филип, все още искам да отида при Сара. Тогава тя не ми каза за съдбата – каза веднъж тя.
– Защо? – Запита се той.
— Не знам. Просто искам.
Той се съгласи.
Когато се приближиха, Сара я погледна и се отдръпна:
– Върви си вкъщи, дете. Ще се оправиш. Не чета бременни жени.
Филип замръзна:
– Какви бременни жени?
В следващата секунда той завъртя Анджелика в радостна вихрушка.
– Ще ставам баща! Истински татко!
