– Благодаря ти – прошепна момичето и притисна подаръка до гърдите си.
Съпругата на най-големия син, снахата, започна да ръкопляска бурно и да хвали свекървата си. Тя беше последвана от възторжените реакции на останалите гости.
Жана, която стоеше малко по-далеч с дъщеря си Алис, която беше на шест години, усети как пръстите ѝ се покриват със студена пот.
Алис, тихо и замислено момиче, погледна куклата, която Паулина беше получила, с лека тъга, но без сянка на завист. Тя само чакаше баба ѝ да се обърне към нея, стискайки ръката на майка си с детско доверие.
– И сега имаме нашата прекрасна Алисочка! – каза Лариса Василиевна, но гласът ѝ беше загубил предишния си ентусиазъм.
От ръцете й момичето получи… тънка картонена папка и пакет обикновени цветни моливи, сякаш купени набързо от най-близката сергия.
– Ето, рисувай, скъпа. Твори, развивай своето изкуство!
Залата, украсена в чест на Новата година, за миг се смълча.
Гостите се спогледаха. Олга се усмихна напрегнато, сякаш за да подчертае, че дъщеря ѝ е получила много по-впечатляващ подарък.
Алис прие внимателно подадения й комплект. Очите ѝ се плъзнаха първо към майка ѝ, после към баба ѝ, а след това към самите подаръци. Опита се да се усмихне, но устните ѝ трепереха.
– Благодаря ти, бабо – каза тя тихо и сведе поглед.
Жана усети как вътрешностите ѝ се стягат. В главата ѝ се появи горчиво чувство за несправедливост.
Видя как дъщеря ѝ стискаше подаръците, които явно бяха неудачници в сравнение с всичко, което бяха получили другите деца. Докато някои прегръщаха къщички за кукли, скейтбордове и джаджи, Алиса получи скромен албум.
Юри, съпругът на Жана, който стоеше наблизо, разбра, че нещата се изострят. Той се приближи до дъщеря си и нежно сложи ръка на раменете ѝ.
– Добро момиче, благодари на баба си. Ти си художник – твори! – Той каза с напрегната веселост, опитвайки се да изглади неловкостта.
Той погледна жена си и в този поглед имаше всичко: тревога, вина и объркване.
Но Жана не можеше повече да мълчи. Гласът ѝ прозвуча студено и ясно, като прекъсна шума:
– Трябва да призная, Лариса Василиевна, че това е доста необичаен подарък. Особено на фона на целия лукс, който сте подарили на другите деца. Надявам се, че моливите няма да се счупят, когато Алиса разиграва престъплението си?
Настъпи мълчание. Лицето на свекърва ми почервеня от възмущение.
– Жана! Какъв е този тон? Постарах се! Всяко дете получи нещо, което отговаря на интересите му. Алиса обича да рисува!
– Интереси? – Сдържайки емоциите си, Жана ясно поставяше акцентите. – А нуждата да се чувства като любима внучка не се брои? Албум за трийсет и три хиляди долара и евтини моливи – това не е грижа, това е явна проява на неприязън. Няма за какво да се спори. Никога не сте крили кой е вашият приоритет сред внуците ви.
Олга, сестрата на Юрий, побърза да се намеси:
– Жаночка, защо го направихте? Мама искаше да направи това, което е най-добре.
– Какво е по-добро? – Жана я погледна с презрение. – Представете си, че детето ви получава евтин подарък, след като е гледало как другите получават скъпи подаръци. Това би ли ви се сторило нормално?
Юри нежно хвана ръката на съпругата си:
– Жан, нека поговорим по-късно, заради Алис.
Жената погледна дъщеря си. Алиса, стиснала здраво картона и моливите до себе си, сдържаше сълзите си.
И това беше последната капка.
Жана се наведе и прегърна момичето:
– Хайде, скъпа. Връщаме се у дома.
– Но… все още не сме опитали тортата… – Алис прошепна несигурно.
– Ще имаме собствена торта, нашата любима. Най-вкусната. – Жана целуна дъщеря си по върха на главата. Тя трепереше.
Без да обръща внимание на упреците на свекърва си и на виновния поглед на съпруга си, Жана спокойно каза:
– Благодаря ви за вечерта, Лариса Василиевна. Честит празник.
Хвана ръката на дъщеря си и тръгна към изхода, без да се обръща.
В коридора тя помагаше на Алис да облече якето си, когато чу стъпки. Това беше Юри.
– Жана, не можеш да си тръгнеш просто така! Това ще бъде скандал! – Той прошепна раздразнено, с тревога в гласа.
– И аз не мога да остана, Юра – отвърна Жана, без да се обръща, като закопчаваше якето на дъщеря си. – Няма да гледам как на дъщеря ти й показват, че е статистка. Виждаш, че тя предпочита внуците на Олга.
– Тя не искаше да го обиди, просто… не мислешеһттр://…..
– Не сте се замислили? – Жана най-накрая го погледна в очите. – Тя разбира всичко перфектно. Това не е инцидент. Това е демонстрация. А ти си мълчиш, за да не развалиш празненството. Няма да го направя.
Жената отвори вратата. Нахлу мразовитият въздух.
– Мамо – каза Алис тихо, когато излязоха. – Съжалявам за нея… Баба ще се разстрои.
Жана спря, приседна пред дъщеря си и я погледна в порасналите й, тъжни очи.
– Скъпа моя. Можеш да съжаляваш за някой, който е наранил случайно. Баба го е направила умишлено. Видяхте кой какво е получил.
Алис кимна мълчаливо и стисна папката с моливите си. Една сълза се търкулна по бузата ѝ.
Жана го избърса, хвана дъщеря си за ръка и се прибра вкъщи. Юри не се прибра вкъщи тази вечер – остана в дома на майка си, за да празнува Нова година.
Алис вече спеше, когато камбаните удариха полунощ. Жана стоеше до прозореца с чаша шампанско и наблюдаваше фойерверките.
Тя осъзна: беше време да го прекрати. Беше време да спре да позволява на дъщеря си да бъде чужда сред “своите”.
В този момент Жана взе решение – повече да не води Алиса в дома на Лариса Василиевна.
Юрий се върна към вечерта на следващия ден. Явно не беше доволен.
– Цяла нощ успокоявах майка си… – промълви той. – Можехме да поговорим по-късно, без сценатаһттр://…..
– По-късно? След няколко години? – отговори Жана, като скръсти ръце. – Това не е първият път. Достатъчно.
Юри се намръщи, но не възрази. Някъде в дъното на съзнанието си знаеше, че жена му е права.
– Алис няма да отиде повече там, докато майка ти не започне да се отнася с уважение към нея – каза студено Жана.
– Но не е като да мога да повлияя на mum…..
– Тогава и Алис няма какво да прави там – заключи тя спокойно.
– Добре – отказа се Юри. – Няма да настоявам. Но ако мама попита защо Алиса не идва, ще я изпратя при теб.
Лариса Василиевна обаче никога не попита. Тя имаше достатъчно работа с другите си трима внуци.
