Настъпи дългоочакваният ден на изписване от болницата. Роднините винаги са предупредени предварително в колко часа трябва да пристигнат, докато се обработват документите. Обадих се на съпруга си няколко пъти сутринта, като го предупредих да не закъснява, че това е важен ден за нас. – “Да, скъпи, помня всичко. Не се притеснявай, ще имам среща в работата и след малко ще дойда при теб.” Според изчисленията той трябваше да бъде навреме.
И тогава настъпи важният момент и от прозореца видях, че всички роднини са се събрали и чакат щастливите майки. Видях моите родители и родителите на съпруга ми. Бързо слязох при тях, те веднага започнаха да ме прегръщат и да ме поздравяват. Подариха ми много цветни балони. Мама дори се разплака, защото беше толкова трогната. Тя показа на щастливите баба и дядо заветната бучка щастие, която лежеше там толкова сладка и ги гледаше с огромни очи.
– “Толкова е красива, точно като дъщеря ни. – “А очите са толкова изразителни, точно като на нашия син. Бабите започнаха да спорят коя част от лицето на кого принадлежи. Но аз се тревожех за нещо друго – къде е съпругът ми? Звънях му стотици пъти, но той не отговаряше. След това започна да звъни и разгневеният ми свекър – също без отговор. Продължавах да се надявам, че ще дойде навреме, че ще избяга. Но той не дойде.
Всички майки със семействата си вече се бяха прибрали по домовете си, а ние стояхме там и чакахме нещо. Накрая нервите ми просто се скъсаха и аз се качих в колата на родителите си. Потеглихме към дома. Дори не взех ключовете за къщата, не очаквах, че съпругът ми ще дойде. Веднъж сложих дъщеря си да спи на леглото на родителите ми и започнах да плача, минаха няколко часа, вече беше тъмно. Заспах със сълзи на очи.
Събуди ме телефонно обаждане – от съпруга ми, разбира се. Не отговорих на телефона. Час по-късно той стоеше на прага на вратата на родителите ми с голям букет цветя и се извиняваше. -“Защо не дойде, цяла сутрин ти звънях. -Съжалявам, просто закъснях… а после трябваше да свърша нещо и забравих. -Забравила си? Нима си забравил, че имаш дъщеря? Блъснах вратата пред него. Беше много обидно, дори не знаех дали да простя на съпруга си, или не.
