Алина си беше у дома и не знаеше каква рокля да облече за корпоративното събитие на съпруга си в работата. След раждането на сина ѝ тя напълняла много. Нито една от старите ѝ рокли не ѝ стои добре. Алина решава, че трябва да си направи нова рокля. Тя се обажда на майка си и я моли да се погрижи за внука ѝ. Майките дойдоха бързо, защото живееха в съседни къщи. Алина отиде в три магазина с вечерни рокли, но не можа да намери нищо. Или цветът беше грешен, или стилът – Алина не можа да намери нищо добро. Влязла в друг магазин и към нея се приближила една продавачка.
– Здравей, ела бързо при сестра си. Тя има проблеми с избора на рокля. Трябва да ѝ помогнете с избора. Алина се изненада и отговори, че няма сестра. В този момент от пробната излезе момиче, което изглеждаше точно като Алина. Момичетата се видяха и останаха зашеметени. Алина не можеше да отвори устата си. Трябва да поговорим – наруши мълчанието момичето.
Излязоха от магазина в мълчание и се отправиха към кафенето. Момичето се казваше Олена. Тя ми разказа историята на семейството си. Оказа се, че Алина и Алена са сестри близначки. Майка ѝ изоставила Алина в родилния дом, защото момиченцето се родило слабо. Тя била самотна майка и не можела да издържа две деца. Елена е израснала в скромно и просто семейство. Майка им умира, когато момичетата са на 6 години. Олена е отгледана от баба си.
Момичето е имало труден живот. Рано пораснала, на 15-годишна възраст трябвало да започне работа, за да се издържа. “Баба ми имаше малка пенсия, не можеше да изхранва и двама ни. Сега съм омъжена, работя като преподавател в университета. Съпругът ми също е учител. Алина разказа на сестра си за живота си и тя я покани на гости. Когато майката на Алина видяла момичетата, тя й казала истината. Тя и съпругът ѝ осиновили Алина, тъй като нямали собствени деца. “Не знаех, че имаш сестра. Ако с баща ти знаехме, нямаше да те разделим”, казва майката на Алина. Сестрите разговаряха със семействата си. Те вече не можеха да бъдат разделени.