– Те са мои вещи!
– За какво ми трябват?
– Те не са нужни на теб, а на мен! – Жената отвърна рязко и се засмя гръмко.
Валя погледна неразбиращо леля Рита в очакване на обяснение.
– Сега ще живея с теб! Вече ти е трудно без майка ти – въздъхна жената с пресилено съчувствие, сякаш правеше услуга на племенницата си.
– Нямам нужда някой да живее с мен – отвърна момичето сдържано, все още не разбирайки напълно какво се случва.
– Не отвръщай на удара! – изкрещя й Рита и като грабна една от чантите си, решително се насочи към входа.
Без да казва нищо, Валя взе другата чанта и я последва в апартамента, като се чувстваше неловко при мисълта, че ще живее заедно с натрапчив роднина.
Преместването на вещите отне около час, а почистването – още няколко. Леля Рита огледа къщата и обяви, че тя е “мръсна като хамбар”.
Всъщност само Валя чистеше, докато лелята, позовавайки се на умората, се бе настанила да пие чай и да яде наденица.
– Виталий ще дойде да ме види днес – каза несигурно Валя, като избърса праха.
– Кой, по дяволите, е Виталий? – леля спря с недовършен сандвич в ръка.
– Това е гаджето ми…
– Никакви гаджета! Той няма никаква работа да е тук. Добре, че дойдох навреме – каза Рита раздразнено и отхапа от наденичката си. – Ще забременееш отново, не дай си боже. Наташа не би одобрила това – прекръсти се тя с театрална сериозност.
Валя сведе глава и продължи да подрежда мълчаливо. Не искаше повече да говори с леля си.
На вратата се позвъни – момичето веднага разбра кой е.
– Кажи му да забрави пътя към нашия апартамент! – изкрещя лелята, продължавайки да се храни.
Но Валя не го слушаше. Тя наметна якето си и избяга на входа. Когато видя Виталий, тя се втурна към него и се разплака.
– Леля ми се премести при мен – каза тя и се разплака.
– Защо?
– Казва, че трябва да ме държи под око…
– Вече си на осемнайсет. За какво има да те наблюдава? – Момчето се възмути, като придърпа момичето към себе си. – Може би трябва да поговоря с нея.
– Не го правете. Няма смисъл. Не разбирам какво й е хрумнало. Шест месеца е живяла сама, а после изведнъж – “попечителство”.
– И това е странно… – помисли си Виталий. – А на кого е оставила апартамента си?
– Не знам, може би е празен.
– Знаеш ли адреса?
– Да.
– Дай ми го. Искам да проверя нещо – каза решително Виталий и тръгна с такси към получения адрес.
Подозираше, че леля Рита не се е появила току-така. А предчувствието му се нуждаеше от потвърждение.
Намеряването на апартамента не беше трудно. Той натисна звънеца, но никой не отвори.
Когато се канеше да си тръгва, видя едно момиче да излиза от асансьора.
– Живееш ли тук? – попита той, кимвайки към вратата.
– Да, а вие коя сте? –
– Роднина на хазяйката. Търся я.
– Тя ми даде апартамент под наем. Каза, че е за няколко месеца. Не каза къде е отишла – отвърна тя и се отпусна.
След като го изслуша, Виталий бързо се сбогува и побърза да се върне при Вале.
Вратата обаче му е отворена от леля Рита. Тя кръстоса заплашително ръце на гърдите си:
– Не идвайте повече тук!
– А вие коя сте?
– Аз съм лелята на Валяна. Подкрепям я във време на нужда.
– Подкрепям я? Или просто си решил да живееш на нейна сметка? – Виталий примижа. – Знам, че сте дали апартамента си под наем.
Лицето на лелята почервеня и тя го погледна с омраза.
– Вярно ли е това! – Гласът на Валя се чу зад гърба на жената. – Наистина ли си дал апартамента си под наем и си дошъл да живееш при мен?
– Какво е това за вас? – Рита му се развика. – Не вярвай на този измислен човек. Той ще излъже и няма да му мигне окото.
– Леля Рита, събирай се! – каза Валя спокойно, но твърдо.
– А къде ще живея аз? Имам хора там!
– Не ме интересува. Ако не си тръгнеш, ще се обадя в полицията. Ще им кажа, че си влязъл без мое съгласие.
– Не мислех, че си толкова безсърдечен… Собствената ти леля е на вратата! Наталия не би одобрила – започна да ридае жената.
– Цял живот си карал майка ми. Няма да мога да яздя повече! – Валя отвърна твърдо.
– Е, живей си както искаш! – Рита скочи и започна да събира багажа. – Не идвайте повече тук! Да видим как си без роднини….
От този момент жената изчезва от живота им. Тя се надяваше, че Валя ще се вразуми.
Но минаха шест месеца – момичето не само не се обади, но и се омъжи за Виталий, без дори да покани леля си на сватбата.
– Това е всичко! Тя вече не е моя роднина! – измърмори гневно Рита под носа си, забравяйки, че Валя се беше отказала от нея преди осем месеца
