Алена стоеше в центъра на стаята и се взираше замислено в екрана на телефона. Ново съобщение от по-малката ѝ сестра Олга изскочи неочаквано и моментално развали настроението ѝ.
Алена беше с пет години по-голяма от Олга. До трийсетте си години тя вече беше омъжена два пъти и беше отгледала три деца.
От друга страна, Олга няма семейство. От няколко години се среща с мъж, който така и не се решава да ѝ предложи брак. Когато разбрала, че връзката им не върви наникъде, тя скъсала с него и вече шест месеца се наслаждава на самотата.
От друга страна, Алена, след като научава, че сестра ѝ е свободна, решава да се възползва от това.
– Олга, купи на Таня рокля за бала – каза тя с нотка на молба в гласа си.
– Катя? – намеси се Олга, мислейки, че говори за по-малката си племенница, която се преместваше в гимназията.
– Не, а какво да кажем за Катя? Имам предвид Таня. Тя е на път да издържи изпитите си, да получи дипломата си. Ще отиде на бала, но без рокля.
– След това ще отиде в десетата, нали? – уточни Олга.
– Ще го направи, но все още иска да отиде на партито. И така, ще помогнеш ли или не? – Гласът на Алена стана забележимо по-напрегнат.
– Разбира се, че ще го направя. Просто трябва да изберем заедно с Таня. В събота съм свободна – можем да отидем до магазините – предложи по-малката ми сестра.
В събота Татяна, нейната шестнайсетгодишна племенница, пристига в търговския център точно в уречения час.
Тя и леля ѝ обикаляха магазините в продължение на няколко часа, докато най-накрая намериха идеалната: сребърна рокля, украсена с мъниста и дантели. Изглеждаше елегантна и ѝ прилягаше идеално.
– Благодаря ви много! – Таня прегърна Олга, сияеща от радост.
Доволна, Олга закара племенницата си до дома и отиде при нея. Но едва тръгнала, Алена започнала да се обажда. Отначало Олга прекъснала обажданията, но те не спрели. Скоро дойде съобщение, което развали настроението:
“Таня показа роклята си – ужасна е! Не си отива с обувките, които купихме предварително. Сега трябва или да сменим роклята, или да купим нови обувки. Това е загуба на пари! Какво, по дяволите, сте си мислили?”>
Когато се прибра вкъщи, Олга набра номера на сестра си. Сестрата веднага започнала с оплакванията си:
– Какъв вид боклук избрахте? Изобщо не си подхожда с обувките! И изглежда евтино…
– Между другото, струваше пет хиляди. За една вечер това е съвсем нормално – каза тихо Олга.
Но Алена дори не искаше да я изслуша.
– Завършила е девети клас, а изглежда така, сякаш отива в детската градина! Няколко мъниста, дантела… кошмар!
– Прекарахме толкова много време в избора на обувки – продължаваше да се възмущава сестра ми. – Ние ги избрахме внимателно! А сега всичко е напразно!
Олга се сдържа, доколкото можеше:
– Не се притеснявайте, можете да си купите други сандали, например сребърните – те ще паснат идеално. Таня може да ги носи по-късно…..
– Лесно е да кажете “купи”! Къде можете да ги намерите и за собствени пари?! След като сте купили роклята, можете да купите и обувките!
– Ако това наистина е проблем, мога да помогна с пари. Главното е да решим всичко по мирен път – предложи спокойно Олга.
Тези думи малко разведриха обстановката и Алена малко се поуспокои:
– Добре, утре ще излезем и ще си купим нови обувки заедно.
На следващия ден тримата отиват да пазаруват. Дълго търсиха обувки: размерът не им пасваше или пък качеството оставаше много да се желае. Накрая в един малък бутик продавачът предложи хубав чифт сребърни обувки с нисък ток.
– Мисля, че тези ще паснат идеално – каза продавачът и подаде кутията.
Татяна ги пробва. Бяха с точния размер и изглеждаха страхотно. Продавачката усмихнато одобри избора и Алена изглеждаше доволна за пръв път от много време насам.
– Колко струват те? – попита тя.
– Три хиляди – отговори продавачът.
Въпреки че цената беше малко по-висока от очакваната, Олга каза спокойно:
– Ние приемаме.
– Е, ти си такава благородничка… – изсъска Алена с усмивка. – Крайно време е отдавна да си се “разкулачила”!
– Това ли сте вие вместо “благодаря”? – Олга отговори с усмивка. – Няма за какво!
– Да, смешно е, разбира се: рокля за пет, обувки за три. Можеше да вземеш друг стил, роклята вече не ми харесваһттр://….
– Мамо, стига толкова – измърмори Татяна. – Харесва ми, ще го нося. Не е нужно да ходиш!
Алена изхърка, но не спори. Въпреки това тя не благодари нито дума. В сърцето си мислеше, че Олга и без това е инвестирала твърде малко – можеше да подходи по-сериозно.
