След като 36-годишната Ирина се омъжва за втори път, тя веднага започва да обсъжда възможността за закупуване на жилище с Александър – новия си съпруг, който е с десет години по-млад от нея.
– Трябва да си купим апартамент в града. Засега можем да го наемем, а по-късно, когато Ангелина порасне, ще има къде да живее, когато започне да учи”, убеждава Ирина съпруга си.
Александър, който по природа беше мекушав и лесно се влияеше, не се колеба дълго. Месец по-късно двойката изтегли ипотечен кредит и стана собственик на двустаен апартамент в града.
Освен това в сделката участва и майката на Ирина – Надежда Василиевна. Тя инвестира всичките си спестявания – 500 000 рубли – в покупката.
По същото време сестрата на Александър, Мария, се разделя с мъжа, с когото живее, и изведнъж си спомня, че брат ѝ и съпругата му вече имат къде да живеят.
– Ще говоря с Ирина – обеща брат ми.
Ирина обаче реагира остро на предложението да пусне Мария в апартамента:
– Защо, по дяволите, бих я пуснал там? – каза тя предизвикателно. – Не сме купили този апартамент за твоите роднини! Беше живяла в града толкова години и никога не си беше помисляла да си купи собствено жилище.
– Просто питах – каза Александър смутено.
– Аз попитах! Ако я пуснем да влезе, кой ще плаща ипотеката? Или да изплати на майка ми?
– Майка ти не каза ли, че е дала парите даром? – зачуди се Александър.
– Не сте разбрали правилно. Наскоро тя ми напомни, че все още дължим пари. Затова реших: ще наемем апартамента за двайсет хиляди, ще платим половината на банката, а половината ще дадем на майка ми – уверено каза Ирина.
– Добре, не знаех. Ще обясня на Маша – сви рамене мъжът.
Половин час по-късно той се обади на сестра си и съобщи с разтревожен глас:
– Маш, съжалявам, но не можем да помогнем. В допълнение към ипотеката трябва да върнем парите на майката на Айраһттр://news.bg
– Не се притеснявай, братко. Ще измисля нещо”, отговори Мария спокойно.
Скоро тя се премества временно при свой приятел, а Ирина наема апартамента и започва да получава месечен наем.
Изглеждаше, че жилищният въпрос е решен, но Ирина все още намираше причини да се кара. Струваше ѝ се, че никой не се нуждае от Саша, освен нея. Мъжът правеше всичко възможно да спаси брака, но той само се влошаваше.
Липсват ѝ пари, внимание и грижи. Скоро забременяла.
– Не знам дали да родя бебето ти, или не. Има ли смисъл? Може би аборт? – казваше тя раздразнено в продължение на една седмица.
Александър убеждаваше жена си, даваше й подаръци, водеше я на кафе, опитваше се да я успокои.
– Убеден съм – съгласи се Ирина след поредица от скандали.
По време на бременността обаче поведението ѝ става още по-непоносимо. Тя се вкопчва в съпруга си при всеки удобен случай и Александър започва да се чуди дали не е сбъркал в избора на жена си.
След раждането на бебето животът му се превръща в кошмар. Поредната кавга завършва с това, че Ирина го изритва през вратата. Мъжът трябваше да наеме стая от възрастен познат.
Няколко дни по-късно тъщата му се обажда.
– Саша, какво стана? Защо си тръгна? Кой ще помогне на Ирина с бебето сега? Нямахте право да я напускате! – каза Надежда Василиевна.
– Не исках да го правя. Тя ме изхвърли – оправда се Александър. – Всичко започна с онази квартира…
– Кой апартамент? – попита строго свекърва ми.
– Този, който ми помогна да купя. След това съзнанието ѝ сякаш се размъти. Сякаш аз бях врагът.
– Какви други дългове? – Надежда Василиевна се намръщи. – Дадох парите безвъзмездно. Помощ за внучката ми. Вие нямате никакви дългове.
– Но Айра каза, че трябва да ги върнеш… И тя ти превежда по 10 000 всеки месец.
– Какво?! Не съм получила и стотинка от нея – възмути се жената. – Защо би го направила?
– Точно това исках да знам. Но вие ме успокоихте. Ще помисля дали да се върна.
Същата вечер Александър се прибра у дома.
– Той е тук! Къде се скитахте? – Ирина го посрещна на прага на къщата.
– Ти си този, който ме изгони. Но това е без значение. Кажи ми, защо плащаш пари на майка си за “дълг”, който не съществува? – Александър попита спокойно, но твърдо.
– Не се правете на глупави! – Ирина изхвръкна.
– Говорих с Надежда Василиевна. Тя каза, че не е получила нито стотинка и не е искала нищо. Обяснете защо си измисляте това.
– Това е моята майка и от мен зависи какво ще се случи! – изкрещя Ирина.
– Тогава защо я караш да изглежда като алчна старица, докато харчиш наема за себе си?
– Добре, искаш ли истината? Не исках сестра ти да живее в този апартамент!
– Купихме го заедно! – Съпругът възрази.
– Не! Това е моят апартамент! Парите на майка ми са мои!” – каза Ирина.
– А кой плаща ипотеката? – Александър ми напомни.
– Няма значение. Апартаментът е на мое име. Така че можеш да си направиш изводите сам – каза тя със смях.
Александър не отговори нищо. Обърна се и си тръгна, като реши да обмисли всичко внимателно.
На сутринта осъзнава, че е време да сложи край на този брак, който се е превърнал в истинско изпитание за него.
Той подава молба за развод, отказва се от своя дял от апартамента, но продължава да помага на детето и редовно го посещава.
Ирина се опитва да постави пречки, но съдът застава на страната на баща ѝ. Тя трябваше да приеме новата заповед.
