Виктория Петровна прекрачи прага на новия салон за красота, който наскоро бе открит близо до дома ѝ, и се огледа изненадано.
“Колко уютно и стилно е тук!” – помисли си тя. По стените висяха плакати на бляскави момичета и модни стилове, огледалата блестяха от чистота, а кожените кресла сякаш те приканваха да се отпуснеш и да се насладиш на момента.
– Скъпи мои – обърна се тя към персонала на салона, – мога ли да видя някого? Искам да се подстрижа и да се боядисам.
Фризьорите се спогледаха, а по лицата им се появиха усмивки. Пред тях стоеше ниска, възрастна жена в овехтяло палто и износени ботуши. Изглеждаше скромна, почти незабележима, с изключение на ясните ѝ очи, в които се виждаше вътрешна сила.
– Какво точно искате? – Майсторът на име Алена попита лениво, ако се съди по значката ѝ.
– Донесох изрезка от едно списание, бих искала да се подстрижа така – Виктория Петровна срамежливо протегна една страница.
Алена се засмя и подкани приятелите си към зрелището.
– Вижте я! Тя иска да се подстриже! – каза тя с насмешка. – Първо, това е младежка прическа, не е за такива като теб. Второ, косата ти – тънка и сива, има трима, които размахват ножици – и всичко това, плешиво. Трето, поглеждал ли си се в огледалото? Толкова си кльощава, че изобщо не би ти отивало. А и струва много, ще ти струва цялата пенсия.
– Имам пари – отвърна Виктория Петровна малко звучно.
– Ще припадна – Алена извърна очи. – На колко години си, бабо? Или си решила да се подмладиш? Малко късно, не мислиш ли?
Пожилая женщина покраснела, опустила глаза и прошептала:
– Не съм имала съпруг от петнадесет години…..
– Да, така че сега искаш да намериш някой друг с нова прическа, а? Искаш да имаш втора младост? – продължи да се подиграва друг майстор.
Разбрала, че тук няма да се случи нищо добро, Виктория Петровна мълчаливо излезе от това светло, но студено място.
След като повървя малко, тя зави по една тиха уличка, където забеляза малък фризьорски салон с два стола.
– Здравейте, дойдохте ли да ни видите? – Млада жена я посрещна с усмивка.
– Да, дъще, имам нужда от подстригване – отвърна Виктория Петровна неуверено, подготвяйки се да чуе поредната подигравателна забележка. Но фризьорката само кимна и я покани на стола.
– И така, кажете ми каква прическа искате?
– Имам снимка от едно списание… Това е прическа, може би за млади хора, но може би нещо подобно? – Виктория се смути.
Момичето погледна внимателно образа, усмихна се и каза:
– Да, ще ви подхожда много добре. Бих предложила и да боядисате косата си – можем да направим благороден нюанс. Или можем да изберем цвят от каталог. Не се притеснявайте, ще бъде евтино. Най-важното е, че резултатът ще ви хареса.
– Благодаря ти, скъпа. Днес е специален ден за мен – моят седемдесети рожден ден. Исках да си доставя удоволствие – призна Виктория.
– О, поздравления! Здраве, щастие! И не се притеснявай за красотата си, сега ще те направим кралица – отвърна весело момичето.
– Как се казваш, слънчице?
– Катя – отвърна тя и се захвана за работа.
Три часа по-късно Виктория Петровна вървеше по улицата – красива, с прибрана коса, в добро настроение. Чувстваше се по-лека, по-млада, по-жизнена.
“Катенка е истинска магьосница” – помисли си тя топло. През тези часове те имаха време да си говорят и Виктория научи за живота на момичето.
– Само аз и синът ми, който сега е в детската градина – каза Катя.
— А съпругът?
– Беше… но си тръгна – каза тя с тъга. – Живяхме седем години, аз се грижех за майка му, докато той работеше на север. Майка ми се разболя тежко и аз я погребах. А после той се обади и каза, че има ново семейство там. И това беше всичко. Той продаде къщата и аз и синът ми трябваше да се преместим в града. Сега наемаме една стая.
Виктория Петровна слушаше внимателно, а сърцето й се свиваше от съчувствие. Двете споделяха спомените си, когато изведнъж се чу познат глас:
– Виктория Петровна? Това сте вие?
Жената се обърна и видя добре поддържана, елегантна дама – Анна Волкова, нейна бивша студентка.
– Анютка, радост моя! Колко красива си станала!
– Не съм те виждал толкова отдавна. Как се чувстваш?
– Бавно живея. Как си ти?
– Отивам до магазина, за да взема нещо за масата. Защо не дойдеш да ме посетиш?
– Защо не отидем на ресторант? Аз ще поръчам. И можем да си поговорим – предложи Анна.
Виктория Петровна се съгласи. Но усмивката изчезна от лицето ѝ, когато се приближиха до салона, в който я бяха унижили.
– Това е моят салон – гордо заяви Анна.
– Салонът ти е прекрасен – въздъхна Виктория. – Но персоналът – не толкова. Опасно е да правиш бизнес с такива хора.
– Какво имаш предвид? – зачуди се Анна.
– Сега ще ти кажа – каза Виктория Петровна и ми разказа всичко. Колегите сведоха очи. Анна беше шокирана.
– Простете ми, Виктория Петровна – каза тя. – Моля, елате в кабинета ми. Ще оправим всичко.
Когато вратата се затвори зад госта ѝ, Анна се обърна към работничките:
– Всички сте уволнени. Утре не трябва да сте тук. Моят салон плаща високи заплати и има най-добрата репутация в града. Но с такова отношение не ви е мястото тук.
Смехът в салона беше заменен от тишина.
А на Виктория Петровна ѝ предстоеше истински празник. Тя покани приятели и бивши колеги и вечерта в ресторанта се оказа топла, сърдечна и весела.
На следващия ден Катя получава предложение да се премести в салона на Анна – с добро заплащане и уважение.
А вечерта Виктория Петровна дойде на фризьорския салон.
– Катуша, така се случи, че нямам нито деца, нито внуци. И няма на кого да оставя апартамента. Премести се със сина си при мен. Ще живеете безплатно. А когато аз си отида, апартаментът ще бъде твой. Ще ми бъдеш като дъщеря.
В очите на Катя се появиха сълзи. Тя не можеше да повярва на това щастие.
А Виктория Петровна само се усмихна и каза:
– През целия си живот съм мечтала да имам дъщеря. И сега мисля, че имам такава.
