Настъпи тишина, в която чух само биенето на собственото си сърце.
– Виждаш ли, Писта… – измърмори тя, като се отърси-синът ти няма представа каква глупава малка кокошка е жена му. Тя дори не може да задържи собствените си бикини.
Свекър ми изсумтя, но очите му горяха и това наистина ме изплаши.
Отдръпнах се от вратата и покрих устата си с ръка. Мисълта ми проблясна: това не е случайно, тя го прави умишлено, за да ме унижи, да докаже, че само тя може да бъде домакинята в къщата.
Тази нощ не затворих очи. Съпругът ми дишаше спокойно до мен, без да подозира нищо, докато аз се хвърлях и се чудех: трябва ли да му кажа? Или ще потръпне отново? Ами ако ме обвини?
До сутринта набрах смелост. Отворих скрина и казах силно, за да може съпругът ми да чуе:
– Виж, пак ми липсват нещата!
Тя дори не вдигна поглед от телефона:
– Хайде, трябва да са в чантата.
– Не-трепереше гласът ми. – Видях ги вчера… Отида. Майка ти.
Съпругът ми изведнъж седна.
– какво? Луд ли си?
В този момент госпожа Илона влезе в стаята в сутиена ми, едва покрит с халат.
– Какъв е този шум? – попита той с меден глас, но очите му блеснаха студено.
Съпругът ми, замръзнал, я погледна. За първи път той видя това, което казах със собствените си очи.
– Майк… какво е това?
– И какво? – снаха ти не може да бъде истинска жена. Показах ти как се прави.
В стаята цареше тишина. Очите на съпруга ми блестяха и той се изчерви от гняв и срам.
– Като теб… – стисна юмрук, – как можа?
– Млъкни! възкликна г-жа Илона. – Цял живот съм живял за теб! И сега това нищожество иска да ме командва?
Той стъпи върху мен, сякаш се опитваше да атакува. Но тогава свекърът, който седеше тихо в коридора, изведнъж застана между нас.
– Стига, Илона. Прекрачи всички граници.
Жената пребледня.
И ти ли си против това?
Свекърът сведе очи.
– а.
Халатът на Илона падна на пода, а бельото ми проблясна изпод него. Той избухна в притиснат ридание и след това избяга от стаята.
Съпругът ми се приближи до мен с треперещи ръце.
– Съжалявам. Не ти повярвах. Но сега… краката ни никога повече няма да са тук.
И ядосано затръшна чекмеджето на скрина, сякаш сложи край на всичко това.
Истеричният вик на свекърва ми дойде иззад вратата, но гласът й вече не означаваше нищо за нас.
