Катя винаги е искала баща ѝ да бъде до нея. Гледаше другите деца и виждаше как бащите им им помагат, водят ги на училище, играят с тях и просто са до тях. Баща ѝ изчезнал, след като тя се родила. Майката на Катя-Лена е израснала без баща. Тя винаги се е срамувала от майка си и дори сега, когато тя отдавна е мъртва, продължава да се срамува от нея. В свидетелството пише, че е починала от хипотермия, докато е била в нетрезво състояние. През цялото време, докато майка ѝ пиела, Елена избягала от вкъщи и заживяла със сестрата на майка си.
Леля ѝ е единственият близък човек на Олена. Леля ѝ имала съсед, Коля. Момчето беше разбойник в училище. След училище Елена забременява от него. Междувременно Коля влиза в затвора за кражба. Майката на Ленка я изгонва от къщата и тя идва при леля си с болки в стомаха. Тя, разбира се, я приютява. Лелята нямала деца, затова отгледала Елена като своя дъщеря, а Катя – като своя внучка. Един ден Катя чува майка си да разговаря с леля си: – “Появи се твоята Колка. Виждали сме го на пазара, той често е на втората сергия, може би работи, а може би отново краде нещо.
-Какъв срам, трябва да държим Катя далеч от пазара, за да не вижда “баща си”. И тогава Катя реши, че трябва да намери баща си. Тя беше във втори клас и смяташе, че е достатъчно голяма. След училище Катя отиде на пазара на втората сергия. Там имаше магазин за обувки и чичо Коля, както го наричаха всички, работеше вътре. Липсваше му единият крак, това се беше случило по време на войната. Чичо Коля беше толкова мил и добър, всички клиенти му бяха благодарни, а Катя започна да му носи скъсаните си обувки. Тя ходеше при него толкова често и те станаха приятели. Започнаха да си говорят много, чичо Коля разказваше приказки на момичето, а понякога си пишеха домашните. Дойде пролетта и беше време да се купуват нови неща.
Лена и дъщеря ѝ трябваше да отидат на пазар. Към тях се приближи странен мъж. – “О, Олена, каква неочаквана среща. Може би ще се срещнем отново, а?” -Иди си и не се приближавай повече до мен! Мъжът явно беше излязъл от себе си и веднага сграбчи ръката на Олена. Катя се изплаши и започна да крещи силно. Чичо Коля избяга от павилиона при познатия глас. Той използва силните си ръце, за да отблъсне моментално крадеца, който държеше Олена. Наксаба искаше да се разправи с чичо Коля, но когато видя краката му, веднага разбра, че човекът е дошъл от войната.
– “Мамо, мамо, баща ми ни спаси!” – започна Катя. Лена погледна към чичо Коля и после обратно към дъщеря си с въпросителен поглед. – “Благодаря ти, но защо Катя те нарича татко?” Катя беше изненадана. Трябваше да изясня ситуацията. Оказа се, че истинският баща на Катя е непознатият, който беше хванал ръката на Елена. В знак на благодарност Елена покани чичо Коля на гости. Двамата веднага започват да разговарят и да се шегуват. Чичо Коля започна да ги посещава по-често, а шест месеца по-късно се ожениха.
