В мразовита вечер, когато бурята яростно въртеше снежинките, Михаил забеляза възрастна жена, почти погребана в снега. Това бе Елена Сергеевна — учителка на пенсия, останала сама и паднала на път за магазина. Михаил я спаси, обади се на бърза помощ и остана до пристигането ѝ, сгрявайки ръцете ѝ с дланите си.
В болницата той продължи да я навестява, носейки мандарини, чай и истории. Постепенно между тях се създаде дълбока връзка. Тя му разказа за живота си, за сина, който рядко се обажда, и за самотата. Михаил стана нейна опора.
След изписването ѝ, синът ѝ се появи с намерение да продаде апартамента ѝ без нейното съгласие. Михаил откри, че подписът върху документите е фалшифициран. Изправяйки се срещу натиска, той защити правото ѝ да остане в дома си.
Времето мина. Един пролетен ден синът се върна с дъщеря си и се извини. Семейството започна да се сближава отново. А Елена Сергеевна каза:
— Михаил, падането в онзи сугроб ми донесе спасение. Показахте ми, че истинското семейство са хората, които не си тръгват, когато ти е най-трудно.
Михаил отвърна:
— А вие ми показахте, че добротата е семе, което пониква дори в студена земя.
